Април 17, 2014, 12:34:21 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:
  WebKBD
  Начало   Forum   Помощ Вход Регистрация  
Tweet
Страници: [1] 2 3 4   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Силата на МОЛИТВАТА; Как да се молим?  (Прочетена 43861 пъти)
shopkata и 3 Гости преглежда(т) тази тема.
Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« -: Март 03, 2011, 10:16:32 »

Силата на молитвата

 

Молитвата е мощна, фокусирана енергия. Тя ни свързва с висшите сили. Стимулира творческата енергия отвътре, което дава възможност да изявим способността си да творим. При молитва, ние буквално обменяме енергии със Създателя. Излизаме отвъд всякакви ограничения и навлизаме в реалността на неограничените възможности. Молитвата е мощен начин да вдъхнем енергия на желанията си. Превръщаме ги в мисловни форми, а енергията на молитвата ги умножава. С колкото повече вяра и отдаденост се молим за нещо, толкова по-бързо мислите ни се превръщат във физическа реалност.
Молитвата ни извежда извън тялото, което се контолира от линейния разум, към нелинейното пространство на Духа.

Акта на молитвата е израз на вярата ни в божествения ред и в значението на собственото ни съществование. Изразява вярата ни в живота и в житейските опитности. Когато поемем по пътя на духовността, развиваме у себе си респект към по-висшите сили, научаваме се да уважаваме живота във всичките му проявления и да се отнасяме към него с почит. Молитвата се явява външен израз на нарастващото внимание към себе си и към вселената.

Извисяването на душата за връзка е отговорът на молитвата. Това е основата на духовната практика. Ако искаме да осъществим връзка, трябва да въведем молитвата в живота си.

    * Отделете време за ежедневно общуване с духа чрез молитва. Връзката ви ще се усили незабавно.
    * Поставяйте си реалистични цели. Не започвайте изведнъж с дълги и продължителни молитви. Първо трябва да си изградите навик да се молите. Ако се молите по 10 мин дневно 21 дни, ще си изградите този навик.
    * Изберете си подходящо време за молитва и веднъж установено, го спазвайте.
    * Благодарете за всичко, дори за нещата, които още не са се случили. Ще откриете, че молитвите ви се сбъдват, преди още да бъдат изречени.
    * Помнете, че молитвата е енергия и следва вселенските закони.

Молитвата може да бъде тържествена, ежедневна, обикновена, устна, мисловна. Всички варианти са възможни и всички биват чути. Няма правило как да се молим. Ако молитвата идва от сърцето и е в съзвучие с вселенските закони, може да твори чудеса.

Източник - http://www.bg-donna.com/samopoznanie/silata_na_molitvata.html

*****
Силата на молитвата
януари 12th, 2011 Росица Вакъвчиева

Молитвата е вид тайнствено общуване с Висшата Сила. Тя генерира мощна енергия, която ни свързва с нещо по-голямо от нас и ни довежда до състояние на покой и хармония. Молитвата отключва неограничените ни възможности, освобождава вътрешната ни сила и мъдрост.

Обикновено на молитвата се гледа само откъм религиозната и страна. Тя се свързва предимно с религиите, но всъщност молитвата е не само духовна практика, но и научен феномен. Все повече лекари и психолози се убеждават в благоприятния терапевтичния ефект на молитвата за лекуването на болните.

Учените са доказали  промяната в съзнанието на молещия се човек.

Едно от доказателствата е на атомиста, д-р Джеръун Стаувел. Той прави изключително изследване върху дължината на мозъчните вълни,  излъчващи се по време на  молитва. В една патологична лаборатория  той, заедно с група учени избрали да изследват жена, изписана безнадеждно от болница с рак в мозъка. Идеята им била да установят какво става на повърхността на мозъчната кора в момента на преминаването от живот към смърт.

Свързали жената с осцилографа и поставили микрофон така, че от съседната стая да могат да чуват всеки звук. На основния инструмент била  монтирана  стрелка, която в бездействие посочвала нулата в средата. От лявата страна на градуираната плоскост имало петстотин подразделения за отрицателните вълни, а от дясната страна на нулата имало също толкова подразделения за положителните вълни.

В последните минути от живота си, жената започнала горещо да се моли. За учудване на изследователите, това предизвикало силно чукане на апарата. Стрелката показвала крайния предел вдясно и се блъскала в ограничителя. Тя би могла да покаже много повече, ако апаратът давал възможност за отбелязване на  по-големи стойности. Те установили, че мозъкът на тази госпожа, макар на смъртно легло, в процес на молитва излъчва енергия петдесет и пет пъти по-голяма, отколкото излъчва една радиостанция от петдесет киловата, способна да изпрати послание около Земята.

Има различни мнения отностно механизма на действие на молитвата. Някои твърдят, че генерираната енергия директно достига до Бог, други – че се предава чрез ангели, а трети, че „единението с Бог“ се осъществява само в сърцето или в мозъка на човек.

Несъмнено обаче молитвата излъчва вибрации до всички части на Вселената.

Много хора изпитват съпротива към самата дума – „молитва“ и я свързват с просия, милостиня, измолване, слабост, неспособност да се справиш сам, с послушание, примирение, покорство…

Ако тази дума предизвиква подобни асоциации у вас, може да я замените с друга. Например може да я наречете – общуване с Висшата Сила, разговор с Бога, единение, контакт с Вселенската мъдрост и т. н.

Всъщност в„Тайната“ , учението на Абрахам, „Поръчки до Вселената“ и въобще в литературата за силата на мисълта се описва точно този процес, макар и наричан с различни имена.

Нормън Винсънт Пийл – пастор и автор, в книгата си „Силата на положителното мислене“ разглежда значението на молитвата от психологична гледна точка за решаване на лични,  дори бизнес проблеми. От своя опит той извежда  формула за успешна молитва:

1. Молитва.

2. Въплъщение на представата.

3. Реализация.

Първата стъпка е самата молитва – това е  аналог на първата стъпка  при различните техники за изпълняване на желание – поискай.

Както е казано в Библията:

„Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите: и ще ви бъде дадено“.

Втората стъпка много прилича на визуализацията, на осъзнатото намерение. Това е моментът, когато „виждаш“ това, което искаш и се чувстваш така, сякаш го имаш.

В Библията се разказва за пророческото видение на Авраам, когато Бог му казал:

„Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века…”

Това е духовният закон – това, което можеш да „видиш“ и да си представиш, че го имаш, да почувстваш твое, ще получиш.

Третата стъпка означава да се довериш на Бог, да се оставиш в неговите ръце, да позволиш нещата да се случат. Тази стъпка съответства на допускането.

За да може да получиш това, което искаш, ти трябва да се довериш.

В една притча за силата на вярата се разказва как един баща и дъщеря му се молели за дъжд. Молели се искрено и пламенно.  Когато тръгнали да излизат навън, детето взело чадър, макар че небето било ясно и слънцето греело силно. Въпреки обстоятелствата, момичето било убедено, че ще се вали.

Абрахам(група нефизични учители) казват:

„Ти имаш управител, който работи в твой интерес и това е законът за привличането…А да постигнеш вибрация на допускане е да се довериш на управителя си да нареди нещата по местата им, вярвайки, че когато от теб се изисква нещо, управителят ще ти каже, ще го поднесе на вниманието ти.“

Реализацията или допускането става възможно, когато (както казва Вадим Зеланд) си изпълнен с  безгрижна увереност - сякаш отиваш да си купиш вестник и просто знаеш, че ще го имаш.

Как трябва да се молим?

    * Не е необходимо молитвата да е с определен текст. Дори много автори посочват, че повтарянето на заучени фрази  е по-малко ефикасно, отколкото искрената молитва, идваща от сърцето. Тя може да бъде различна според ситуацията, според момента.

Митрополит Иларион (Алфеев) посочва:

„В православното богослужение ние употребяваме особен език – църковнославянския. Но в личната молитва, когато останем насаме с Бога, не е нужен никакъв особен език. Ние можем да се молим на този език, на който говорим с хората, на който мислим. Молитвата трябва да бъде много проста.“

    * Можем да говорим с Бог не като с някакво далечно митично същество, а като с приятел, който е до нас.

    * Молитвата може да бъде казана наум или на глас. Тя винаги ще бъде чута.

    * Не е необходимо да се спазват определени ритуали, не е необходимо да си коленичил, да има свещи или да си в църква( макар че там самото място е наситено със силна енергия).

    * В молитвата не са важни  думите, а чувствата. Това много прилича на формулата  – мисъл + чувства= енергия.

    * Смисълът на молитвата е не толкова да убедим Бог, че трябва да ни даде това, което искаме, а да достигнем до вътрешна хармония, да намерим отговори на въпросите си. Когато се молим за нещо, трябва да се вслушаме за отговор, да се огледаме за знак, който ще ни насочи.

    * Отговорът на молитвите ни не винаги е да, но винаги е  за наше добро. Духовниците често казват да се молим на Бог за това, което искаме,  но да се радваме на това, което ни е дал. Казано по друг начин – понякога Вселената не ни дава това, което искаме, защото е определила нещо друго за нас или защото все още не сме готови да го получим.

    * Най-силна е благодарствената молитва. Когато благодарим за всичко, което имаме и нямаме, ние привличаме още неща, за които да сме благодарни.

    * В молитвата голяма роля играе и прошката. Когато човек иска прошка от Висшата Сила, това му помага да прости сам на себе си и на враговете си, да се освободи от омразата, страха, чувството за вина и осъждането. Често когато се моли, човек осъзнава точно какъв е проблемът му, достига до прозрения.

Аз смятам, че молитвата е нещо много лично, съкровено, интимно. Човек трябва да го усеща със сърцето, с душата си и не може да има точно определени правила.

Харесва ми какво пише за това Норман Винсънт Пийл:

„Препоръчително е да се експериментира с молитвата, като се използват ефективни и доказали силата си методи.

Ако това ви звучи странно и ненаучно, помнете, че тайната на молитвата е в откриване на процеса, чрез който съзнанието ви най-ефективно ще се отвори за БОГ.  И всеки метод, чрез който ще улесните протичането на Божията сила към вашето съзнание е позволен и законен.“

А вие какво мислите?

Източник - http://sebepoznanie.com/duhovnost/molitvata/



Молитви има в темите :

ДРИЙМЛЕНД МОЛИТВЕНИК

ВИРТУАЛЕН ОНЛАЙН ПАРАКЛИС

Чудотворни икони и храмови чудеса (към всяка икона/светец е написана и молитвата към него)
« Последна редакция: Ноември 28, 2013, 08:15:18 от Мила » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #1 -: Март 06, 2011, 10:40:41 »

10 ПРАВИЛА ЗА ЕФЕКТИВНА ЦЕЛЕБНА МОЛИТВА



Учените от цял свят много години изучават въздействието върху организма на човека на вътрешната нагласа, молитвите, медитацията, творчеството, радостните преживявания.

Изводът им е еднозначен – най-силен оздравителен ефект има правилно изречената християнска молитва "Отче наш".

Уредите, с които се отчитат пулс, налягане, състав на кръвта и други параметри, точно фиксират нормализация на функциите по време на молитвена работа, провеждана при спазване на правила, изложени преди повече от две хиляди години от Иисус Христос.

Но, както показва практиката, и до днес тези правила знаят и разбират далеч не всички, които се молят за здраве.

1. Молитвата трябва не просто да се изрече, а да бъде един творчески акт, тоест в молитвата трябва да се включват, да работят душата, чувствата, емоциите. Да се създава образ на единение с Висшето начало, с Бога.

За сравнение: При четене на молитви от молитвеника, приборите показват забележими промени след 15-20 минути, докато при лично сътворени молитви, приборите реагират активно още след 2-3 минути.

Обяснението е просто.
Грехът (в психологията – стресът) – това е всяко силно негативно преживяване: гняв, агресия, раздразнение, осъждане, обида, ненавист, завист, мъка, депресия, тъга, униние, страх, отчаяние и т. н. – включва няколко компоненти: прегрешение в мислите (греховни помисли – това е енергията на главата), в чувствата (грях на душата, т. е. жизнения потенциал), в постъпките. При това енергиите на всички тези три компоненти се излива едновременно и се утаява (в съответствие с физическия закон за запазване на енергията) върху хората, които участват в тази ситуация, върху децата, съпрузите, колегите, формирайки странично въздействие от типа на "проклятие", "уроки", а така също върху околната обстановка, формирайки "биопатогенна зона" (прокълнато място, "магия на къщата" и т.н.). Приборите, поставени в такова място или помещение (жилището, където често се карат, кабинета на лошия началник), регистрират отчетливо повишение на психоемоционалния фон. След което хората чувстват "тежката атмосфера" и започват да боледуват.

Молитвата е способна да неутрализира такива въздействия при условии, че в нея работи и Разумът, изпращайки вълни на Мъдрост (неутрализирайки грешните помисли), и Душата, изпращайки вълни на любов и доброта (неутрализирайки негативните чувства), и Тялото, изпращайки вълни на живот, здраве, благополучие (неутрализирайки животинските страсти).

Този грях обаче, за който човек не се разкае, оставя в аурата уязвимо място. Предразположението към заболяване се запазва.

Краят на ХХ век беше пълен с драматични събития за много от страните в Източна Европа, оставяйки след себе си негативни програми за много семейства, които преди това са се радвали на охолство, слава, уважение, почит, власт, пари. И потомците им сега се чудят къде отиде всичко това. Най-често следствие на подобен негатив са онкологични заболявания, епилепсия, алкохолизъм, наркомания.

      
2. Редовна молитвена работа. Изследванията са показали, че човек, който е изпълнил ритуала на сутрешната молитва, в края на работния ден като правило има по-високи здравни показатели, отколкото в дните, които е започнал без сутрешна молитва. Освен това, събитията в деня, започнал с молитва, се подреждат по-успешно.

Вечерната молитва неутрализира стреса, преживян през деня, успокоява нервната система, спомага за здрав сън и добра нощна почивка.

Отдавна е известно, че за една нощ всеки човек сънува 6-8 пъти (дори да не помни сънищата си). При това психоемоционалните преживявания насън са доста по-силни, отколкото в будно състояние. След такава нощ се фиксира отслабване на потенциала и влошаване на здравето. Затова молитвата сутринта премахва следствията от нощния стрес, възстановява здравните параметри и нервната система, подготвя организма за активна дневна дейност.
   
   
3. Не молете Бога за нещо конкретно нито за себе си, нито за близките си: "...защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да Му искате" (Мат. 6:8).

"Все пак защо дава малко?" – питат мнозина. Изключително важно е да се разбере, че Бог е милостив и затова, за да не насили човека, Той му дава само това и то в такова количество, което той е в състояние да понесе в живота си. Известно е, че не всеки може да понесе почит, слава, власт.

Задайте си въпроса: какво количество блага (здраве, щастие, пари...) са предвидени за Вас самия, Вашия род, близки?

Опитайте се да анализирате състава на думите "благо-род-ен" и "благо-получ-ен". Помислете в какви семейства сте се родили вие и вашите близки, как са живели родителите ви, баба, дядо, техните семейства в миналото. А след това сравнете своя живот с техния.

Отличава ли се? Възможно е. Но по-скоро не твърде много. Според статистиката, едва 3-5% от хората живеят много по-добре от своите предци. При това вероятно един-два клона от вашия род са благополучни. И тогава си задаваме въпроса: "Как може да се поправи това?" Отговорът е прост: с молитва.

По отношение на здравето със сигурност може да се каже: практически всяко заболяване (включително онкологично), безплодие, шизофрения, епилепсия, нарко- и алкохолна зависимост и маса други, могат да бъдат излекувани с грамотна, сътворяваща молитва.
      
   
4. За прегрешенията (своите и на своите близки) трябва да се моли прошка не само Бога, но преди всичко — хората: "Добри хора, аз ви моля за прошка за моите прегрешения, моля се пред вас, за всички мои волни и неволни, знайни и незнайни, запомнени и забравени прегрешения на моя род, моето семейство, моите близки."

"И тъй като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си. Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията..." (Мат. 5:23, 25)

При това, ако са ви известни ситуации, свързващи вас и вашите близки с конкретен човек, необходимо е с молитва да се компенсират емоциите и страстите, които сте излели върху него (възможно е в миналото). Много е важно да се разбере, че една безсънна нощ с неприятни преживявания е не по-малко тежък грях от половинчасова кавга с викове и дори бой.
   
   
5. "Обичайте враговете си".

"...Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;"( Мат. 5:44)

Тук всичко е просто: детето ви днес е на изпит, но от сутринта са ви обидили (наругали в трамвая, или откраднали парите, скъсали дрехата и т.н.). За кого ще мислите повече в този ден: за детето, което е на изпит, или за този, който ви е причинил неприятности? Повечето ще кажат, че повече ще мислят за неприятната случка. Тогава кой ви е по-близък в този ден: детето ви или неприятелят? Излиза, че неприятелят ви е по-близък (без да ви е скъп на сърцето) човек в този ден.

"Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас." (Мат. 6:14)

      
6. В молитвата "Отче наш" няма местоимения "аз", "мен", "мои", а има "наш", "нам", "наши". Изследванията потвърждават значително нарастване ефективността на молитвата, която човек прави едновременно и за себе си, и за семейството си, и за близките си.

И затова: молейки се заради свое прегрешение пред някого, молете се и пред рода му и пред близките му. Смисълът на това правило ще стане по-ясен ако направите следния опит.

– налейте чаша вода;

– обележете площта, която заема дъното на чашата, поставена върху масата;

– определете приблизително колко чаши бихте могли да поставите върху масата;

– излейте водата от чашата върху масата;

– определете каква площ от масата и пода е залята с вода и колко чаши бихте могли да поставите върху тази площ.

Ако сте получили число от 15 до 150, значи сте направили всичко правилно. И сега разбирате, че като излееш водата от чашата, тя се разлива доста настрани. Налага се да събирате водата не само от масата, но и от пода. Картината с емоциите е приблизително същата. Изливате емоциите си уж само върху един човек, а се налага да събирате последствията и от неговите близки, и от всички, които са около него.

   
7. Молитва за близък човек.
Молейки се, мнозина допускат една доста разпространена грешка, молейки от Бога някакви блага за близък човек (здраве, благоразумие, семейно щастие и т.н.). При това молитвата и целият й потенциал отиват "за" близкия човек, т.е. "върху" него. В неговата душа не става по-чисто и по-светло, а вътрешното напрежение на чувствата и емоциите му се засилва. На душата му става тежко. Ако психиката и нервите му са напрегнати, възможен е нервен срив. Как ще се прояви, не е ясно. По този начин, с добри подбуди получаваме негативен резултат. "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Пословиците както винаги не грешат!

Внимание! Предлогът "за" близък човек в дадения случай означава "вместо" него. Ако ви помолят да отидете на работа вместо Иванова, вие ще работите не за и не заради, а вместо Иванова.
   
   
8. "Почитай баща си и майка си... Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви... ( Марка 7:10).

Според статистиката повече от половината заболявания в една или друга степен са свързани с наследственност (онкология, диабет, шизофрения и много други). Резултатите от изследованията показват, че хората, които имат проблеми във взаимоотношенията си с родителите (или с един от тях) или с близки роднини (баба, дядо, братя, сестри, братовчеди и т. н), наследствените заболевания при тях се развиват няколко пъти по-често, отколкото при онези, които умеят да поддържат топли отоншения с роднините си.

"Ласкавото теленце от две майки бозае", но при това "на обидените вода носят". Претенциите към близките рязко снижава връзката с онзи източник на енергия, който се обединява под понятието "род". Снижава се потенциалът, влошава се здравето, съкращава се продължителността на живота. Именно затова всяка молитва трябва да започва с покаяние пред тях.

   
9. Правило, непонятно за мнозина. "Смирение и активност".

" Чули сте, че е било казано: "око за око, зъб за зъб". А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, осатви му и горната дреха... (Мат.5:38-40)

Нека да разгледаме подробно този завет. Най-напред той става по-разбираем, ако вникнем в смисъла на източната пословица (а Иисус е роден на Изток): "Кучето си лае, керванът си върви". Върви към своята цел, и ще останеш цял. Върви по своя път, няма да си безпътен. Така постъпват и благо-род-ните хора - онези, които са съумели да натрупат благото на уравновесеността. Ако ти изразходваш силите си да доказваш някому каквото и да е то, в даден момент, забравяш за целта си, ставаш безцелен. В този миг ти си безпътен, защото си се отклонил от пътя си. Това поведение не е благо-род-но и не води до благо-получие. Керванът няма да стигне целта си, ако обръща внимание на кучето.

По отношение на здравето този завет означава: престанете да харчите сили за борба със заболяването. Насочете енергията си към очистване: дълбоко, вътрешно, телесно. Само този път води реално към здраве.

Второ: Всеки агресивен емоционален изблик, насочен против вас, съдържа колосално количество енергия, която ако неутрализирате нейния негатив, можете да използвате. Негативът се неутрализира много просто - приемайки спокойно факта, че тази енергия може да ви помогне да се справите с някакъв проблем. Например да възстановите зрението си. Или да нормализирате кръвното си налягане. Или още нещо по ваше желание.

Подобни способи използват прекрасно онези, които наричаме "енергийни вампири". Отначало те карат човека да излезе от равновесие, а после омекват и търсят помирение: "Ти какво, обиди ли се? Не се ядосвай за такава глупост..." Но те вече са си свършили работата: върху него се е излял мощен енергиен заряд. И вампирът, повярвайте, го използва целия!

Но на вас не ви трябва да си връщате никому. Човекът сам, по своя воля ви дарява великата ценност - жизнената си сила и здраве! Поблагодарете му, помолете се за него и за негово здраве. Нека и на него да му е добре. Ето каква мъдрост е вложил Христос в този завет.

     
10. За да има молитвата бърз целебен ефект, тя трябва да бъде насочена към неутрализация, в душата и в жизнения потенциал, именно на този негатив, който е станал причина за дадено заболяване.

   
Василий МЕРОГОВ, християнски психолог
Източник - http://margaritta.dir.bg/2003/sept/02molitva02.htm#3
« Последна редакция: Март 07, 2011, 03:05:39 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #2 -: Март 06, 2011, 10:50:36 »

ПРЕКРЪСТВАНЕТО И МОЛИТВАТА “ОТЧЕ НАШ” УБИВАТ МИКРОБИ
Божият знак успява да промени дори и оптичните свойства на водата


http://www.youtube.com/watch?v=jd8N1zh0xYA

Учените доказаха опитно, че кръстният знак убива микроби и променя оптичните свойства на водата. За сензационното откритие съобщава руският вестник “Живот”. Изследванията са направени в лаборатория за медико-биологични технологии в промишлената и морската медицина в Петербург.
“Потвърдихме, че древният обичай да се прекръства храната и питието на трапезата има дълбок мистичен смисъл с практическа полза – храната се очиства буквално за миг и това чудо се случва всеки ден”, разказва физикът Ангелина Малаховская. Изследванията на силата на кръстния знак Малаховская и нейният екип провеждат почти 10 години. Сериите експерименти потвърждават едно и също – налице е научен феномен. При опитите са открити уникални бактерицидни свойства, които се проявяват във водата при нейното освещаване с молитва и кръстен знак. При изследванията е намерено и ново, досега неизвестно свойство на Божието Слово да преобразява структурата на водата – нейната оптична плътност се повишава в късата ултравиолетова област на спектъра. Самата възможност за провеждането на тези изследвания е цяло чудо за Ангелина Малаховская и нейните колеги от Петербург – проектът нито е финансиран, нито влиза в програмата за научни изследвания. Учените обаче се справят с огромния обем работа безвъзмездно – само за дадат възможност на хората да усетят целителната сила на Бога.
Физиците проверяват действието на молитвата “Отче наш” и кръстния знак върху патогенните бактерии. За изследване са взети проби на води от различни кладенци, реки и езера. Всички проби съдържат златист стафилокок. След прочитането на молитвата “Отче наш” и прекръстването на пробата, се оказва, че количеството вредни бактерии намалява 7, 10, 100 и даже над 1000 пъти!
Благотворното влияние на молитвата и кръстния знак се отразяват върху всички участници в експеримента – при тях се стабилизира кръвното налягане, подобряват се и кръвните показатели. Интересното е, че при хипотониците кръвното се повишава, а при хипертониците се понижава. Експериментът показва и още една особеност – когато участникът не е толкова съсредоточен или дори е небрежен при осеняването с кръстен знак (средата на челото, центърът на слънчевия сплит, ямките на дясното и лявото рамо), положителният резултат от въздействието намалява или дори съвсем отсъства.
Според Ангелина Малаховская, при промяната в оптичната плътност на водата тя се насища със светлина. Човешкото око, естествено, не може да долови тези изменения в структурата на водата, но спектрографът дава обективна оценка на явлението. Интересен е резултатът при осеняване на водата с кръстен знак от човек приел свето Кръщение, но невярващ и не носещ кръстче. Оказва се, че водата “различава” даже степени на вярата – оптическата й плътност се променя едва с 10 на сто! При никакви други позиции на пръстите на ръцете няма изменения в оптическата плътност на водата, твърдят участниците в експеримента.

Източник - http://nikolaijambol.blogspot.com/2010/03/blog-post_18.html
« Последна редакция: Март 06, 2011, 03:06:46 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #3 -: Март 06, 2011, 10:58:59 »

КАК ДА СЕ МОЛИМ
06.11.2000 - Елисавета Логинова


- Какво е светец? Той е обикновен човек като вас, които сте се събрали около тази маса. Но той се различава по това, че трудолюбиво и рисковано е защитавал своята кауза и в името на нея е тръгвал по нерадостния си път, наслагвал е в дела своето учение, което е приемал като свое верую. Това са Учителите, които са преминавали през времето, материята, за да наложат в слово и дела учението, което в този момент е било нужно на хората да се знае и препредава през пространството. Смятам, че отговорих на Мария, тя искаше да попита има ли разлика между различните светци, между слизалите на Земята Учители. Различието е земно понятие. Но учението, което те са препредавали, всъщност е едно и също, променяла се е неговата форма, словесната му обвивка, според духовната подготовка на човека и възможностите му да осмисля абстракцията.
? Мисля, че въпросът на г-жа Ножарова беше по-различен. Тя искаше да попита има ли смисъл да се отправят молитви специално към определени светци.
- Не, нейният въпрос бе такъв: Какво представлява като еманация светецът и защо го възприемате като такъв, какво носи той като символика и не е ли той преродил се Учител от други времена? За това отговорих така.
? Има ли смисъл човек да повтаря конкретни молби, да се моли на определен светец? Това е в християнската традиция.
- Вече добре знаете, че самата молба е енергия.
Когато тази енергия се наслагва ден след ден, нейният обем и сила също се увеличават ден след ден. И така ти сам получаваш това, което пожелаваш. Не иконата е тази, която ти решава проблема. Ако твоята мисъл е чиста и силна и желанието, произнесено чрез теб, се насложи във времето, получава се тъй нареченото пространствено-времево трептение, което ти позволява в своя житейски континиум да пресъздадеш и материализираш своето желание. Наивно е, заблуда е да смяташ, че рисунъкът срещу теб решава твоя проблем. Всъщност ти сам си този, който изграждаш и визуализираш своето желание. И всеки от вас може да успее, ако си изгради своя словесна система, чрез която ежедневно да повтаря човешката си молба, облечена в еднотипова сричкова нагласа. Така сам ще си помогнеш да реализираш своята мечта.
? Рисунъкът на иконата изразява определен символ. Например ние знаем, че Свети Мина е светецът, който изпълнява желанията.
- Тази опознавателност вие сте я създали, тя е плод на вашето въображение. Я си помисли, има ли разлика между вашите християнски иконописи, символизиращи дадено желание и надеждата за неговото изпълнение, и мистичните символи, които са възприети в другите религии. Едно и също е навсякъде. Образът е различен, но желанията и надеждите са едни. Е, тогава питам, може ли Буда, Христос, Аллах да носят едно и също духовно послание, еднаква символика на обещанието, обща светлина и надежда, а молитвите да бъдат различни? Следователно от кого зависи? От молещите се. От жадуваното желание и надеждата, която молещият се иска да бъде трансформирана и подкрепена от светеца. Вие, хората, сами си изграждате светците. Но те са едни за всички ви и имат общо начало, разбери. Ще повторя: ако ти имаш свое съкровено, значимо желание, дори и да застанеш под дървото или пред някое случайно цветенце и се молиш всеки ден, ти пак ще осъществиш своето желание, ако изградиш правилно словесната система на своята молба. Думите, изпълнени със сакралност са ключът, който отваря вратата на изпълнението.
? Какво трябва да съдържа една молитва? Необходимо ли е да съдържа разказ на желанието, точно и описателно обяснение на това какво желая?
- Не, не можеш в един разказ да постигнеш сакралност. Молбата трябва дума по дума, подредени лаконично, стройно като войници, да излиза от теб. Да се получи ритмично наслагване, както в музиката има гласово надслагване, удар на сричка и дума - това позволява силната вибрация по-бързо да трансформира мисълта и по-ефективно да се постигне реализация на желанието. Необходимо е сам да изградиш своя начин на изказ и мисъл. Не да си подвластен на канона, или някой друг да те научи коя дума и как да я употребиш. Трябва сам да намериш думите, да почувстваш и осъзнаеш вътрешната им енергия, да изградиш целостта на посланието и да го изкажеш словесно чрез устата си или дори само чрез мисълта. Твоя воля.
? Следователно в една молитва енергията на словото, на думите е по-важна, отколкото обяснението на желанието. Самият човек, който се моли, трябва да създаде сам формата, ритмиката, вътрешната мисловност на своето желание?
-Да.
? Посланието трябва да бъде отправено не към определен светец, а към Бог?
- Към това, което ти определяш за Бог. Бог може да бъде и майка, и баща, и Чудо. Приеми Го според своя духовен опит и вземи от Неговата светлина.
? Молитвата може да бъде и за добро, и за зло. И в двата случая ли се изпълнява по начина, по който я подреди човек?
- Молитвата е мисъл, която носи енергия. Ако ти проектираш лоша енергия и мисъл, тя се връща към теб подобно на бумеранг и ще те помете, ще пречупи собственото ти стебло.
? Има израз, че добрите момчета отиват в рая, а лошите - където поискат. Вероятно злото се проектира, материализира се по-лесно, независимо от последиците.
- Служиш си с уличен жаргон, който няма нищо общо със сакралността на думата и с интимитета на съкровеното ти желание. Злото не се материализира по-лесно, просто то е по-видимо, за вас е по-лесно да го отличите и почувствате.
? В самата молитва има нещо егоистично. Когато човек се моли, той пожелава нещо за себе си, дори то да е много чисто, дори да си пожелае здраве, той го пожелава за себе си.
- Пожелавайки здраве за себе си, нима ти пожелаваш смъртта на човека до теб? Тогава?
? Когато се молим, навярно не трябва да се боим от този свой егоизъм. Аз винаги съм изпитвал известно стеснение да се моля, защото ми се е струвало, че е недостойно със собственото си нищожество да занимавам...
- Кой?
? Светостта, към която отправям молитвата.
- Чрез молитвата си ти сам проектираш пътя пред себе си. Чрез своето желание ти проправяш пътеката и отваряш вратата, която е затворена. Но ако ти пожелаеш да нараниш, да причиниш някому страдание, тогава тази енергия, която е отрицателно трептение, се връща обратно към теб. Пожеланото, отправеното зло винаги се завръща, защото е много силно като вибрация. Негативната вибрация създава магнитно поле, което няма движение напред, то остава застопорено и ти се удряш в него. Невъзможно е да го отстраниш и разсееш, постепенно то навлиза в теб и те самоунищожава.
? Не смятате ли, че несбъднатите молитви са повече от сбъднатите?
- Аз смятам, че ти не разбираш за какво говорим, изглежда, не схващаш разликата между канонизираната, книжната молитва и тази, която проявява вътрешния ти порив, съкровеността на човешкото желание.
? Според вас редно ли е човек да се моли само за себе си, или в молитвите, които отправяме, винаги трябва да споменаваме и доброто на други хора?
- Това изявява личностното ви желание, ваше е правото на избор. По-важно е за какво се молите, какво изисквате да ви се сбъдне, добре е в желанията си да проявявате морал. Но аз отново повтарям: необходимо е сами да откриете енергията на словото, по един и същи начин трябва да повтаряте думите всеки ден. Натрупването на енергията позволява да се материализира това, което си пожелал.
? Ако се моля за нещо и то все не се изпълнява, ако в желанието ми няма нищо аморално, нищо, което засяга с лошо други хора, тогава мога ли да приема, че не съм намерил точните думи, силната енергия на думите и по този начин те не водят до осъществяване?
- Ако ти ежедневно повтаряш своите избрани думи като молба по един и същи начин, изказно направени и изговорени, няма начин пожеланото да не се сбъдне.
? Следователно, след като човек направи това усилие да намери красотата и силата на думите, той трябва да бъде упорит и да отстоява тази форма на изказ, която е избрал?
-Да.
? Отразява ли се това на континиума на всеки индивид?
- Да. Това позволява да се изчисти негативното влияние в трептението на личния ви континиум.
? Согиал Римпоче пише, че молитвата, отправена за другите по всяко време, дори и ако те са преродени вече, винаги има благоприятно въздействие.
- Едно запалване на свещичка, пламък и енергия, туй е достатъчно за покойника. Защо е нужно да се молиш за нещо, което вече не съществува? Моли се за нещо, което е реалност, и помогни на тази реалност да се осмисли, да се облагороди, да се реализира. С какво можеш да помогнеш на една тленност? С нищо.
? Слушането на църковна или религиозна музика допринася ли за молитвеното настроение?
- Да, защото отпуска твоята душа, хармонизира те в теб самия. Това е вибрация.
? Ако правилно съм Ви разбрал, фактически с това повторение ние увеличаваме и натрупваме енергия в самия пространствено-времеви континиум.
- С помощта на молитвата ти определяш неговия път.
? Фреди Меркюри ме изненада с един израз - толкова много се е молил на Бог, за да остане жив, че явно нещо не е направил както трябва и той наистина умря. Има ли граници тази наша молба да ни помогне?
- Ти чул ли си го как се е молил той?
? Не съм, това е реплика от интервю.
- Тогава интервю, казано, препредадено, перифразирано. Но и това трябва да се знае: ако ти се сетиш да отправиш своята молитва, когато вече си на смъртно ложе, когато материята ти е невъзстановимо увредена, тогава по-добре е да осъзнаеш какво те очаква и да се подготвиш за смъртта. Единственото, което можеш да направиш в този случай, е да се помолиш да напуснеш живота си без болка, а то е възможно.
? Нещо, което в една молитва за нас е много свято и чисто, може несъзнателно да засегне интересите на някой друг, може да доведе до недобри последствия за него. Връща ли се негативното към молещия се в подобна ситуация, или има друго разрешение?
- Всеки от вас има достатъчно житейски и духовен опит и е длъжен добре да осъзнае своето желание. Когато то е изчистено, осмислено, обгледано от всички страни, когато надмогнеш своя Аз и се молиш, ще донесеш добро и сбъдване на себе си. Това, което ти изградиш като свое желание и го подредиш така, че да не напакости на никого и в нищо, то ще се проектира и ще стане. Ако твоята съкровеност съдържа хармония и добро, никакво зло няма да се върне към тебе.
? Казвали сте ни, че когато човек се моли и иска да получи нещо, друго му се отнема.
- Зависи какъв е твоят изказ на молба. Никога не казвай "Моля те, Боже"! "Моля" смалява и пречупва желанието. "Моля" е слабост. Казвай "помогни", защото тогава ти изразяваш желание сам да направиш нещо, да участваш активно в неговото осъществяване, а не просто да изпросиш умолението някой друг да извърши материализацията на твоето желание.
? Молитвата, с която всеки от нас прави контакт с по-висшите светове, трябва ли да бъде запазена в тайна?
- Само ти трябва да знаеш словесния й израз. Изказването му гласно пред околните нарушава сакралността, интимитета на молитвата и затруднява, възпира изпълнението. Да разкажеш и коментираш най-личното си желание, да превърнеш формата на изказ в достояние на другите, е лошо, защото така разсейваш енергията на мисълта, изпразваш и разпръсваш енергията на своето желание. Ако го сториш, трудно ще осъществиш сбъднатост на своя копнеж.
? Следователно трябва да се запази интимитетьт на самото желание?
-Да.
? Имат ли значение за молитвения акт традицията на поста или мълчаната вода, на лишаването от нещо преди момента на молитвата?
- Всеки сам определя начина, мястото, условията на молитвения акт. С вътрешната си интуиция трябва да определи мястото, къде и как да застане и към кого да се обърне.
? В такъв случай в какво е силата на мистериите, когато някой получава посвещение - ключ към нещо?
- Ако си посветен, съвсем не означава, че твоята молитва ще се изпълни по-бързо и по-пълноценно. Това са две различни неща.
? Молитвата е нещо твърде индивидуално, както човекът е индивидуално същество?
-Да.
? Ако пожелаеш да се молиш за близък, може ли да се отпрати енергията към него и тя да му помогне?
-Да.
? Ако молитвата е насочена към нещо материално, словесната й форма същата ли трябва да бъде, както, ако е насочена към нещо духовно?
- Всеки сам определя това, което пожелава. Върни се към отговора, който дадох преди няколко въпроса. Когато ти изчистиш своето Его, тогава осъзнаваш какво искаш да получиш.
? Ако човек се моли за нещо и го получи, много ли е грозно да започне да се моли за нещо друго?
- Животът ти е осеян с непрестанни стремления и хиляди желания. Така че не е пагубно да се молиш едновременно за няколко от тях, но те трябва да бъдат осъзнати.

Източник - Логинова, Елисавета - "Пътят на светлината"
« Последна редакция: Март 06, 2011, 11:07:14 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #4 -: Март 06, 2011, 11:16:09 »

Молитвата "Отче наш" като езотерично тайнство - http://www.iskri.net/ot4e.html

        Молитвата "Отче наш" е едно от тайнствата на Христос, предназначено за всички души, съпричастни и причислили се към Неговото наследство на Земята. Приемането на Христовия принцип за отношение към света и себеподобните е в основата на цялото учение. Тъй като Христос е посредник между Отца и Хората, Той определя система от лично слово, което всеки християнин да отправя към Отеца Небесен. Тази молитва би могла да се нарече външната, екзотеричната част на строго езотеричната Евхаристия. Колкото "Отче наш" е за лична, но широка употреба, толкова Евхаристията е сакрално действие на свещенослужителя, на душата, приела да служи на хората и ръкоположена за това по наследството на Петър.
        От езотерична позиция, произнасянето на тази молитва обезпечава преминаването през Седемте специфични нива на Акашовите записи от самата душа, чрез излъчването на Менталното й тяло. Затова освен като лична молитва към Бога, тя е и всеобща молитва на вярващите, без оглед на етническата им принадлежност, тъй като Богът-Творец от Царството Небесно е Елохимен. Така всеки човек, всяка изпълнена с вяра душа, може чрез религиозен ритуал да вика своя етнически бог, но ако произнесе "Отче наш", тя автоматично вика и Елохимното Тяло на Небесния (Иже Си на Небесе). Христос е единственият Бог, който не принадлежи на отделна етническа религиозна система, а на всички души, израснали до нравствено съзнание и го заявява открито: Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан: гл. 10/16).
        Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие).
        "Отче наш" е всеобща молитва, която християнството пренася в Човечеството, което за съжаление още не може да осъзнае тази велика роля на християнството, най-ярко и смислено изразена в завета на Господ Иисус Христос - Обичай ближния като себе си. Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание.
        В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво - нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това - да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене!
        Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде!
        Молитвата "Отче наш" има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата - Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него.

Отче наш, Който си на Небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята;
насъщният ни хляб дай ни днес;
и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин (Матей: гл.6/9-13)


        Евангелист Матей, апостол на Иисус Христос и непосредствен свидетел на делата Му, е дал тези пет части на специфичност на молитвата, при които се получават петте вибрационни нива на Менталното тяло. Същността на действието на Умственото тяло се свежда до два специфични момента. Първият е така нареченият Низш Ум (Ментал), изразяващ се чрез инстинктите и желанията на Душата. Неговата основна дейност е да задейства всички системи на организма, отговарящи за оцеляването му в средата, където живее, включително и възпроизводството на вида (половата). Вторият, Висшият Ум, е ниво на умствена дейност, присъща на интелектуализираното съзнание. В книгата ни "Отношението - функция на еволюцията" разгледахме подробно тези пет нива на дейност на ума, кодирани от Мойсей под общото име изяждане плода на познанието. Тук уточняваме само, че става въпрос за преминаване на ума в активно осмисляне на света около себе си чрез трите степени на дейност: теза-антитеза-синтез или възприятие, анализ на информацията и извод. В позицията, която разглеждаме тук, тези качества на ума имат собствена енергийна вибрация, излъчвана от мозъка по време на дейността му. Религиозното съзнание е насочено съзнание - то е ритуализирано и отнесено към конкретни идейни обекти, каквото е най-общо казано понятието Бог. Като такова, то притежава качеството бързо и естествено да се настройва на нужната вълна. Всички молитви, особено дългото вибрационно наслагване на мантрите, имат точно тази цел - да настроят ума и чувствата на молещия се към идейния обект на неговото съзнание. В много от религиите се използва изображението като опредметена идея, за да се улесни съзнанието на човека. Такива са всички религиозни обекти - от тотема до иконата или образа на Буда.
        Насоченото религиозно съзнание много бързо подчинява ума на идеята, отнесена към божеството. Но само в Християнството тази идея има най-висшия адресант - Богът-Творец. Небесният, Незримият, Неописуемият. Христос е Учител, дал право на човека да осъзнае възможността за пряка връзка между Бог и Човек. До него всички контакти с Бога са чрез посредници - пророци, гадатели, божества и т.н. И това право не е само в идеята, а и в прекия контакт: чрез възможността на ума да достигне Висшето самосъзнание и чрез Душата, посредник между Материята и Духа, да завибрира на ниво Божественост. Умът в този случай се явява като междинно звено, като посредник между физическия свят и метафизичния.
        Ще разгледаме тези Пет нива на навлизане на Умствената вибрация в метафизичния свят на Бога.
        ПЪРВО:
        Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име;

        Вибрацията, която тези слова пораждат, настройва ума на ниво излъчване. Съзнанието оттласква всички странични дейности и приглушава мислите, които умът непрекъснато обработва, обсъжда или носи в себе си като проблем. На физиологично ниво Хипофизата намалява количеството хормони, осигуряващи активната дейност на мозъка и по-точно на Лявото полукълбо. Епифизата се подготвя за дейност, но все още не е активирана. В този момент започва активно да работи и Варолиевият мост, който приглушава сетивността на Гръбначния стълб, а от там и на целия организъм. Ретикуларната формация също преминава на ниво задържане на сетивната информация. За сметка на това Лимбалният дял повишава дейността си.
        Ако си позволим да използваме компютъра като пример за илюстриране на разглеждания процес, бихме казали, че сега операторът задава команда за избиране на определена програма за работа, намираща се в Главната памет. Двете изречения, цитирани по-горе, имат точно тази задача. Второто по-скоро насочва вътрешното състояние на смирение и преклонение, което гарантира освобождаването на ума от странични влияния.
       ВТОРО:
        да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето тъй и на земята

        Първото изречение от втората част продължава тази настройка, като фиксира вниманието към два специфични момента, регламентирани от понятията царство и воля. Става въпрос за Място и Принцип на действието.
        Понятието Царство Небесно е въведено също за първи път от Христос. То е мястото, където се намира Отеца Небесен (Иже Си на Небесе) и където Той е обещал да заведе душите, следващи заветите Му. Понятието е много широко и много неопределено, защото не е възможно да се разясни на човека, какво представлява то. Може би апостолите са научили повече, но не бива да забравяме, че само на тях е дадено да знаят тайните небесни. С неговата неопределеност, всъщност, съзнанието на богомолеца се освобождава от конкретни обстоятелства, които интелектуализираното съзнание рано или късно ще се опита да анализира и разшифрова. И ще сгреши, дори когато е близо до истината. Такава е участта на въображението -винаги остава в плен на човешките понятия и представи.
        Волята е код за дейност. Чрез този код богомолецът призовава действената същност на Бога към съпричастност. Тя е и единствената форма за прилагането на Космичните принципи на последователността и принадлежността. Тя е израз и функция на качествата на посветените. Богът трябва да бъде най-висшата степен на тази функция. Понятието воля, в езотеричен аспект, е символ, олицетворяващ Втория закон на посветените, при който Посветеният е длъжен да откликне. Христос неотклонно и последователно се подчинява на този закон - от чудото в Кана Галилейска до всяко друго негово деяние към молещите го хора. Този Втори закон гласи: Не се намесвай никога, по никакъв повод и начин в живота на другите, освен когато бъдеш помолен, но помолят ли те - нямаш право на отказ, защото душа е призовала помощта ти. На този закон се подчиняват всички ученици и Учители, още повече Божественото съзнание, което е част от създателите на тези Космични закони.
        Призован по този начин, Отецът Небесен не може да не приеме, да чуе молбата на вярващия. Остава само да се укаже принципът на комуникацията, който определя обратната връзка. Тя е: както на небето, тъй и на земята. Двустранната връзка е осъществена. Второ ниво е реализирано и затова може да се премине към конкретната молба.
        ТРЕТО:
        Насъщният ни хляб дай ни днес.

        Христос определя целенасочено последователността на най-значителните за християнина молби, които не се свеждат до личните му желания, а до принципни неща, осигуряващи пребиваването на душата на земята, докато дойде часът на разделянето на стадото на овци и кози. Както в последната си, Владическата молитва, Той не моли за привилегии на апостолите, когато напусне този свят, а за опазване на живота и делото им. Сега обаче Христос завещава код за милост към всяко живо същество, призовало Отеца да съхрани оцеляването му в битието. Осигуряването на живота е първото условие, за да може да се прояви душата в материята. Веднага след това следва прилагането на принципа на Отношението, което развиващият се ум непрекъснато отработва и по силата на опита непрекъснато поражда причинно-следствени връзки. Христос опрости света, но заветът: Не прави на другия това, което не искаш да ти правят на тебе и Обичай ближния като себе си изисква да започнат хората да прилагат опрощението като естествено свое поведение. Затова веднага следва
        ЧЕТВЪРТО:
        И прости нам дълговете ни, като и ние прощаваме на длъжниците си;

        Опрощението е втората принципна молба на душата към Отеца, като тя свежда себе си до закона както и аз прощавам. Така се премахват греховете и отпада порочното съдене на душите една друга. Не може да бъде опростен този, който не се е научил да прощава!
        На това ниво Епифизата работи на пълна мощност. Смирението е достигнало върхова фаза и душата излъчва над нивото на обезличения Аз. Лимбалният дял, особено Мамиларните и Бадемовидни ядра излъчват към космоса с пълна мощност. Вълната Човек-Бог и Бог-Човек е едновременна и непрекъсната. Вибрацията навлиза в Шесто ниво на Акашовите записи, където се намират Ангелите пазители, регистриращи духовния потенциал на вярата на молещия се. Според неговата сила и чистота се определя, дали духовната мощ може да пробие последното ниво на Акаша и да измоли душата своята защита от Княза на този свят и неговите ангели. Ако успее, тогава идва
        ПЕТО:
        И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин

        Да се измоли защита от тъмните сили, от ангелите на злото, е нужно, защото само така Небесното войнство, начело с Архангел Михаил получава правото да брани душите - по силата на цитирания по-горе Втори закон на посветените души. Злото съществува. То е принципен въпрос на еволюционните уроци, които всички същества, слезли в материята, за да еволюират чрез опита, трябва да изпитат и усвоят тук - на Земята, в царството на Княза на този свят. Няма душа, която да не е подлагана на тежки изпитания, в които да докаже качеството си и на кого служи: на Бога или на мамона. Дори Христос не можа да мине без среща с тези представители на злото в лицето на Княза. И на три нива бе изпитван. Всяка човешка душа трябва да мине по този път. Но душата е слаба в материята, затова от началото на света е защитавана и водена от вече еволюирали стари души, които идват, за да помагат на своите събратя, да се освободят от Този свят. В епохата на кармичните приключвания обаче, след саможертвата на Сина Божий, човекът има право на лична молба за помощ от самия Отец. Има ли друга религия в света, която да е дала на своя вярващ по-значимо средство и доказателство за любовта на Отеца към хората?!
        Вибрацията на Епифизата, на целия ум и особено на Дясното полукълбо е върхова. Отецът, Ангелите на Живота и Воините на Христос получават правото да защитават душата, по силата на нейната лична молба. Това означава, че обратната вълна, към човека, е изпълнена със сила, очистваща Умственото и Емоционалното тяло от навлезлите в тях същества от тъмната ложа. Архангел Михаил вече може да воюва в Тънкия свят за защитата на тази молеща душа. Ако хората знаеха тази истина, ако с вяра и любов казваха всеки ден "Отче наш", нямаше да ги има много от обсебванията и злото в този свят.
        Тук трябва да отбележим и още един факт. На това ниво в Западната и Източната Православни църкви, по силата на светото Кръщение, към защитата на душата се приобщава и Светецът-закрилник. Отговарящата свята душа се присъединява към Небесното войнство и чрез своето лично поле защитава човека. Тази е великата роля на светците, отдали живот, за да придобият съвършени и недосегаеми от тъмните сили Плазмени тела. По силата на своя човешки подвиг те стават защитници, които ние не виждаме, но които чуват молбите ни и пазят чистотата на вярата ни.
        Петото ниво на молитвата има чисто принципен защитен характер. Тя не брани от конкретно действие, а защитава чрез предпазване. Светецът тогава застава до енергийното поле на душата и не допуща тъмните сили в нея. Но това той може да направи, само ако е помолен или ако му е възложено от Отеца - в епохата Риби от Христос.
        Затова да се отправи подобна молба към Отеца означава да се иска предварителна защита на Три нива:
        1.  Самият Отец да не позволява на Сатаната да подлага на изпитания душата, защото тя, съзнавайки, че е слаба и не може сама да се бори с тъмните сили, моли за помощ и защита.
        2.   Небесното войнство получава  правото да  приеме душата под своя закрила и да я приобщи към Йерархията на светлината.
        3.  Светецът получава поръчение от Владиката на света, Христос, да закриля душата. Като Владика по чина Мелхиседеков, Христос има правото сам да прецени, как да защитава душата и какво да е поръчението Му към светеца - закрилник.
        Освен това, към казаното по-горе може да се прибави и застъпничеството на Дева Мария, която като проява на Светата Троица има функцията на застъпница на душите пред Христос.
        След изказаното желание на душата да бъде защитавана от Небесното войнство, идва ред на приключване на връзката с Отеца. Това става чрез кодовете на трите същности на проявата на Твореца в материята: Царството, Силата и Славата. С тези три понятия се фиксират отново мястото, приложената енергия за защитата и последвалата благодарност на душата към Него, изразена чрез отдаване на слава на Небесния защитник. Бихме казали, че душата затваря файла на контакта. Връзката окончателно приключва непосредствено след кода Амин, който е вибрация на потвърждението и благодарността. Същото значение например има звукът Ом в индийската религия.
        Обяснихме какво представлява молитвата "Отче наш" като езотерично тайнство. Нейната широка употреба я прави универсална и изключително ценна за търсещата защита душа.
                                                           2003г. Спас Мавров


Господня молитва

 
http://www.youtube.com/watch?v=uImUELlGrho  

(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4)
И когато Той беше на едно място и се молеше,
след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече:
Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
А Той им рече: Когато се молите, казвайте:

     

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.



Молитва на последните Оптински старци

 
http://www.youtube.com/watch?v=Q-0TDoBNkgc  

Господи, дай ми с душевно спокойствие
да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля.
През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй.

Каквито и вести да стигнат до мен през деня,
научи ме да ги приема със спокойна душа
и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля.

Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми.
При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.

Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на семейството ми,
като не смущавам и не огорчавам никого.

Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се кая, да се моля,
да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам,
да благодаря и да обичам всички. Амин.


http://www.pravoslavieto.com/
« Последна редакция: Юни 23, 2011, 11:13:57 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #5 -: Март 06, 2011, 01:23:28 »

Както и за Господнята Молитва, така и за тези Два Псалма, Учителят Беинса Дуно препоръчва да се казват всеки ден. Неговите Думи Са: "Да Се четат Двата Псалма–91-ви и 23-ти. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се обърне на добро.".

Псалом 91    

  http://www.youtube.com/watch?v=EawZNhvGFq4&feature=player_embedded#

1. Който живее под покрива на
Всевишнаго, ще пребивае под
сянката на Всемогъщаго.

2. Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Него ще се надея.

3. Защото Той ще те избавя
от сетта на ловеца
и от губителен мор.

4. С перата Си ще те покрива
и под крилата Му ще имаш прибежище.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.

5. Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети дене,

6. от мор, който ходи в тъмнина,
от погибел, която запустява
всред пладнина.

7. Тисяща ще падат от страната ти
и десет тисящи от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.

8. Само с очите си ще гледаш
и ще видиш въздаянието на
нечестивите.

9. Понеже ти си направил Господа, моето упование,
Вишнаго, свое прибежище,

10. няма да ти се случи никакво зло
и язва няма да се приближи
до жилището ти.

11. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб
да те пазят във всите твои пътища.

12. На ръце ще те подигат,
да не би да препънеш о камък
ногата си.

13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя.

14. Понеже положи в Мене любовта си,
за то ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
защото позна Името Ми.

15. Ще Ме призове и ще го послушам,
с него ще съм, когато е в скръб,
ще го избавя и ще го прославя.

16. Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението Си.



Псалом 23    

  http://www.youtube.com/watch?v=RhuV0d9doZ4&feature=related

1. Господ е пастир мой.
Не ще бъда в лишение.

2. На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.

3. Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.

4. И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мен.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.

5. Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.

6. Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.


Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят...

Добрата молитва е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички ангели, архангели, началства, власти, сили. Като прочетеш "Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш "Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения* има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: "С всяка молитва можеш да минеш!" Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви; те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е "Добрата молитва", тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Беинса Дуно


Добрата молитва

  http://www.youtube.com/watch?v=cdlhU-vqar0

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.
Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.
Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

****
Кажете: «Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък. Защо? – Защото живея в закона на любовта, в която няма никаква измяна.»

Кажете това и задачата е решена. Аз ще живея по това ново правило. Сега, знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадох? То струва 25 милиарда. Има хора, които в миналото са са прекарвали по 20-25 съществувания, докато научат тази формула. Вие ще кажете: «Много просто нещо е, ние знаем тези неща.» Никога не сте ги знаяли тези неща по този начин, както вървят – топло, свежа, светъл, крепък.
Сега, като се върнете дома си, искам да приложите това правило. Жените, Като го приложат, да стане по-леко на мъжете и мъжете като го приложат, да стане по-леко на жените. Майките, като го приложат, да стане по-леко на децата, и децата, като го приложат, да стане по-леко на майките. Учителите, като го приложат, да стане по-леко на учениците, и учениците, Като го приложат, да стане по-леко на учителите. Да настане една лекота, и всички да разберем, чес те приложили това правило. "
Учителя П. Дънов
« Последна редакция: Март 07, 2011, 03:26:23 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #6 -: Март 06, 2011, 02:54:33 »

МОЛИТВАТА СПОРЕД УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1845&Itemid=33

„Да се молиш, това значи да мислиш за Бога.“

„Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“

„Молитвата е дишането на душата.“

„Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“

„Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“

„Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“

„Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“

„Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“

(Учителят Петър Дънов)

 


Молитвата е зов на човешката душа към Бога.

От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му.

Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение.

Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб.

Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“.

Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).

Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност.

Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена.

Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят.

Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.

Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели.

Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време. Бог знае по-добре от самите нас какво точно ни е нужно и кога следва да го получим. Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята!“

Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение.

В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив.

Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса.

Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога!“ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.“

СЛЕДВА
« Последна редакция: Март 06, 2011, 03:01:27 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #7 -: Март 06, 2011, 02:55:17 »

Нужно е да се молим в своята тайна стаичка, т.е. далеч от погледите и присъствието на други хора (освен ако молитвата не е колективна). Тогава общуването с Бога е най-пълноценно. („Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, в къщи някъде или на улицата?“ Не можеш. Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито в къщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал.“ Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Бог.“) Уединението създава условия връзката с Небето да бъде по-чиста, освободена от външно напрежение и смущения. Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“

За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.

Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди.

За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив.

Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда. И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута! От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото безсмъртно духовно естество е рожба на Божественото: „Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не. Молещият се човек е силен – който всякога, където ходи, се моли усърдно. Човек трябва да се чувства като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога най-възвишения и най-чистия живот, който е възможен за хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага!“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието. В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов).


СЛЕДВА
« Последна редакция: Март 06, 2011, 03:01:44 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #8 -: Март 06, 2011, 02:55:50 »

Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика!“ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента.

Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва.

Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов).

Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа. Така както преди да потеглим на път, извършваме необходимите приготовления, така и преди да се обърнем към Твореца, е нужно да настроим душата и сърцето си. И в този случай обясненията на Учителя П. Дънов не оставят място за алтернатива: „Молитвата е отиване на човека при Бога (курсивът мой – К.З.). Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отидат при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си, но ако си нечист, първо ще се измиеш, изчистиш, ще забравиш дълговете, жена, деца, сиромашия, ще оставиш всичко настрана – че този бил такъв-онакъв, всичко настрана. Чисто, просто, ясно ще Му кажеш всичко, като на Баща.“ Изглежда съвсем елементарно като изискване, но нека си дадем сметка дали го спазваме и доколко. А за да го спазваме, е нужно – както се изразява Учителят на ББ – да научим езика на небето: „Когато човек се моли, от невидимия свят ще го научат на езика на небето. Като научиш езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако на вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето.“ На друго място в своето Слово той добавя ценни допълнения към тази теза, обогатявайки я с твърдението, че молитвеният устрем на човека изисква ангажирането на целия му духовен капацитет, при това концентриран в една посока: „Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“

Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“

Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов).

Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов).

Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа!“ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“

В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.).

Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“


СЛЕДВА
« Последна редакция: Март 06, 2011, 03:01:59 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #9 -: Март 06, 2011, 02:56:34 »

По време на един от Рилските събори Учителят П. Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата. Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направете му добро заради Онзи на небето, Който обича него и тебе. Тогава има смисъл. Затова ще простиш и ще възлюбиш.“ По-нататък великият Посветен изяснява присъствието на понятието „изкушение“ в Господнята молитва: „В същата молитва се говори за изкушение. Изкушението идва винаги, когато човек не изпълни волята Божия. Когато дойде едно нареждане от Бога и не го изпълниш, идва изкушението. Бог ти казва да дадеш нещо на един беден човек. Ти не го правиш. Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“

Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: „Да бъде Волята Божия!“ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите! Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов!“

 
Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П. Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ. Ето някои от тях:

„Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“

„Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“

„Господи, аз искам да се науча на търпение. Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“

„Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“

„Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“

При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“

 

Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина.

 Молитвата е общуване с Духа и в Духа.

Източник - http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1845&Itemid=33
« Последна редакция: Март 06, 2011, 02:59:04 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #10 -: Март 07, 2011, 02:53:30 »

Падма Самбхава, 23 април 2005 г.

„...Вашата молитвена практика трябва да има устременост. Ако се молите без необходимата устременост, напразно губите време. И ако, докато се молите или медитирате, ви посещават мисли за това, каква голяма работа вършите за човечеството, вашата молитва става безсмислена.

По време на молитва вие трябва напълно да изоставите своето човешко съзнание. Как можете да разговаряте с Бога, ако не сте се издигнали на онази висота в съзнанието си, когато Бог ще бъде способен да ви чуе?

Ако разговаряте помежду си, вие се стараете да подходите по-близо и човекът към когото се обръщате, може да ви чуе. А защо когато разговаряте с Бога не се погрижите Бог да ви чуе?

Бог разговаря с вас на езика на сърцето и Той разговаря с вас във вашето сърце. Затова по време на вашата молитва нищо не бива да отвлича вниманието ви. Вие трябва да бъдете напълно съсредоточени върху сърцето си, върху усещанията в сърцето си.

При това дори не е задължително да произнасяте думите на молитвата. Вие просто обединявате своето съзнание със съзнанието на Бога. Издигате съзнанието си до нивото на вашето Висше АЗ. И вие сте в Бога.

Целият смисъл на молитвената практика е във възвисяването на вашето съзнание. Ако устните и езикът ви произнасят думите на молитвата, а умът ви в това време блуждае наоколо, наблюдавайки с какво се занимават другите хора, то по-добре за вас е да се откажете от молитвата. Занимавате се с безсмислена работа. Молитвата е общуване с Бога, а не упражнение за езика...”

 

Възлюбеният Заратустра, 2 януари 2006 г.

„...Молете се даже не с думи, молете се със своите сърца, с порива на вашите сърца. И ние винаги ви забелязваме, когато искрено творите вашата молитва. В този момент вие пламвате подобно на огромно светлинно изригване и това пламване служи като сигнал за нас и ангелите и ние се устремяваме към вас на помощ.

Вие знаете, че най-добре действат молитвите, които произнасяте искрено и безкористно в своето сърцето.

Затова, когато Иисус говореше, че трябва да се уедините и да затворите вратата на стаята, в която творите молитва, това е напълно правилен съвет.А ти кога се молиш, не бъди като лицемерите, които обичат да се спират по синагоги и по кръстовища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочие не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае от какво имате нужда още преди да поискате от Него. (Матей 6:5-8)Защото всяка публична молитва носи върху себе си печата на лицемерието.

И много от онези, които ежедневно посещават църкви или молитвени домове правят това повече от двуличие и лицемерие, отколкото от истинска вяра и преданост.

Умейте да различавате в себе си тези състояния. Не лукавствайте и не бъдете лицемерни пред себе си. Няма във вашия свят друг съдия освен вас самите. И вие трябва да се научите сами да оценявате своите постъпки, своите мисли и да се освобождавате от всичко онова суетно и човешко, което пречи на придвижването ви по Пътя...”

Източник - http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/tm/br8_1109.html
« Последна редакция: Март 07, 2011, 03:04:29 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #11 -: Март 17, 2011, 07:07:44 »

Из „Разговори с Бога“ - Нийл Доналд Уолш

Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване – че искаш.

Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.

Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността  е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.

Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.

- А ако предварително съм благодарен на Бога за нещо и то никога не се случи? Това може да доведе до разбити илюзии и горчивина.

- Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Бога; като инструмент, с който да изиграете Вселената. Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Ако казваш „Благодаря ти, Боже, затова и това“, като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно от теб и да ти го сътвори.

Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.

- Но това как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го няма?

- Вяра. Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде.

- И все пак толкова хора казват, че молитвите им са останали без отговор.

- Нито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е ) не остава без отговор. Всяка молитва(всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти.

Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата.


Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка просба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност.

Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко.

Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва „да“ на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.

----

Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.

Проектирали сте върху Бога ролята на „родител“ и по този начин сте си измислили Бог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Бог, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.

След като сте създали една цялостна система на мислене за Бога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и цялостна действителност около любовта. Тя е действителност, базирана на страх, който идва от идеята за страховит и отмъстителен Бог. Изначалната й мисъл е погрешна, но да я отречете, би значело да разрушите цялата си теология. И въпреки че новата теология, която би я заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, защото идеята за Бога, от Когото няма нужда да се страхувате, Който няма да ви осъжда и Който няма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това Кой и Какво е Бог.

Действителността, в която обичта е основана на страх, доминира в изживяването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. Вие не само виждате как получавате обич при определени условия, но и наблюдавате как самите вие я давате по подобен начин. Докато обаче се въздържате, отдръпвате и поставяте условията си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. И все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. „Научил съм се от горчив опит“ си казваш „и проклет да съм, ако се оставя отново беззащитен“. Истината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш. [Със собствените си (погрешни) мисли за обичта вие проклинате сами себе си никога да не я изпитате в чистия й вид. По същия начин проклинате сами себе си да не Ме познаете никога такъв, какъвто съм в действителност. И така ще бъде, докато Ме познаете. Защото няма да имате възможност да Ме отричате вечно и ще дойде мигът на Помирението ни.]

Всяко действие предприето от хората (не само отнасящо се до личните отношения), се основава или на обич, или на страх. Решения, засягащи бизнес, индустрия, политика, религия, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агресия, подчинение; намерения да искаш или да даваш, да трупаш или да поделяш с другите, да обединяваш или да разединяваш – всеки свободен избор, който някога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх.

Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.

Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.

Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.

Всяка човешка мисъл, дума или деяние се основава или на едното, или на другото чувство. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.

----

Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.

И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени. Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.

За да го направите, трябва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете ученията на онези, чиято мъдрост идва от друг източник.

Сред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото Аз няма да ви оставя без онези, които ще ви покажат, научат, водят и напомнят за тези истини. И все пак най-великото напомняне идва не от някой извън вас, а от гласа у вас самите. Това е първият инструмент, който използвам, защото е най-достъпен.

Вътрешният ти глас е най-силният глас, с който говоря, защото е най-близко до теб. Той е гласът, който ти казва дали всичко останало е вярно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). Той е радарът, който определя курса, управлява кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш.

Той е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. С това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение.

---

Още един отговор на Иисус за книгите на Нийл Уолш (Чрез Ким Майкълс)
« Последна редакция: Март 17, 2011, 07:45:51 от Lenny_Pld (With love) » Активен

Aragorn
Вълшебник
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 223


Астролог


WWW
« Отговор #12 -: Март 25, 2011, 02:16:08 »

Мисля че може да бъде много ценно ако всички участващи в този форум веднъж дневно (примерно в 22:00 българско време) заедно казваме Отче Наш и Добрата Молитва, обхващайки при това мислено всички добри и разумни хора, които истински търсят духовното - в България и по целия свят.

Също така може да се допълни и формулата "Бог е Любов, Бог е Мъдрост, ние сме Добро, ние сме Истина"
(няколко минути произнасяне след молитвите)
Активен

Група за концентрация и медитация във Фейсбук -  https://www.facebook.com/groups/242705789151219/

http://www.astrology.bg/
Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #13 -: Март 31, 2011, 02:35:52 »

Мисля че може да бъде много ценно ако всички участващи в този форум веднъж дневно (примерно в 22:00 българско време) заедно казваме Отче Наш и Добрата Молитва, обхващайки при това мислено всички добри и разумни хора, които истински търсят духовното - в България и по целия свят.

Също така може да се допълни и формулата "Бог е Любов, Бог е Мъдрост, ние сме Добро, ние сме Истина"
(няколко минути произнасяне след молитвите)

 ОБЩА МОЛИТВА
Активен

Lenny_Pld ॐ (With love)
Админ
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 9847


ॐ ВЪЛШЕБНИЦА ПО СОБСТВЕН ИЗБОР ♥ АЗ СЪМ АЗ ♥


WWW
« Отговор #14 -: Април 05, 2011, 11:02:54 »

"Душата, обичаща Господа, не може да не се моли, защото тя се стреми към Него чрез благодатта, която е познала в молитвата.
За молитва са ни дадени храмовете; в храмовете службата се извършва по книги; но храма не можеш да вземеш със себе си и не винаги имаш книги, а вътрешната молитва винаги и навсякъде е с теб. В храмовете се извърш...ват божествени служби и живее Божият Дух, но душата е най-добрият Божий храм, и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм; но това не е за всички.
Мнозина се молят устно и обичат да се молят по книги; това е добро и Господ приема молитвата им, и ги милва. Но ако някой се моли на Господа, а мисли за друго, Господ няма да чуе такава молитва.
Който се моли по навик, у него няма промени в молитвата, а който се моли усърдно, у него има много промени в молитвата: има борба с врага, със самите себе си, със страстите и с хората, и във всичко трябва да бъдем мъжествени.

Измолвай съвета на опитните, ако намериш, и смирено се моли на Господа, и Господ ще ти даде разум за смирението.
Ако нашата молитва е угодна на Господа, Божият Дух свидетелства за това в душата; Той е приятен и тих.
Мнозина обичат да четат хубави книги и това е добре, но още по-добре е да се молиш, а който чете лоши книги или вестници, той се наказва с глад на душата; неговата душа е гладна, защото храната и насладата за душата е в Бога. В Бога е и нейният живот и радост, и веселие. Господ неизказано ни обича и тази любов се познава чрез Светия Дух.
Ако умът ти иска да се моли в сърцето и не може, тогава казвай молитвата с уста и дръж ума си в думите на молитвата, както казва „Лествицата”. С времето Господ ще ти даде сърдечна молитва без помисли и ще се молиш леко. Някои са повредили сърцето си, защото са се насилвали с ума да извършват молитвата в сърцето, и са стигнали дотам, че след това и с уста не можели да я произнасят. Но знай реда на духовния живот: даровете се дават на простата, смирена, послушна душа. Който е послушен и въздържан във всичко: в храната, в думите, в движенията, на такъв Сам Господ дава молитва и тя леко се извършва в сърцето.

Непрестанната молитва идва от любовта, а се губи заради осъждането, празнословието и невъздържанието. Който обича Бога, той може да мисли за Него ден и нощ, защото никакви дела не пречат да обичаме Бога. Апостолите са обичали Господа и светът не им е пречел, макар че са помнели света и са се молели за него, и са проповядвали. А ето, на Арсений Велики било казано: „Бягай от хората”, но Божият Дух и в пустинята ни учи да се молим за хората и за целия свят.
В този свят всеки има свое послушание: един е цар, друг – патриарх, трети – готвач или ковач, или учител, но Господ обича всички, и по-голяма награда ще получи този, който повече обича Бога. Господ ни е дал заповед – да обичаме Бога с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа. А без молитва как е възможно да обичаме? Затова умът и сърцето на човека трябва винаги да бъдат свободни за молитва.

Св.Силуан Атонски 

Източник - ФБ
Активен

Страници: [1] 2 3 4   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Loading
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.13 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC
Simple Audio Video Embedder
Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!