Хомеопатия - общи понятия, мнения, личен опит

<< < (35/40) > >>

emafe:
Отговарям ти на личния, защото това вече е извън темата  (.24.)

Sweta:
  Хомеопатия за подобряване състоянието на кожата




Вашата календарна възраст в действителност не винаги съответства на биологичната ви възраст. В организма на всеки човек с една или друга скорост (при всеки е различно) се натрупват отклонения от физиологичната норма, които постепенно водят до нарушения в жизнената му дейност. В началото този процес протича почти незабележимо и дори напълно скрито - по съдовете се отлагат липидни плаки, нивото на глюкоза в кръвта се повишава, същото се случва с артериалното налягане, размеква се костната тъкан (остеопороза), но с времето и с прогресирането на тези патологични изменения всички вътрешни „болежки" не само излизат на повърхността, но започват да променят външния вид. Влошава се състоянието на кожата, косата и ноктите, деформират се ставите, появява се пародонтоза.

Ето така незабележимо и постепенно се прокрадва стареенето, често преждевременно.
Най-показателният и тревожен външен признак за преждевременното повяхване и нарушаването на обменните процеси е увеличаването на обема и масата на тялото. Обърнете внимание, че повечето хора в зряла възраст изпълняват, чертите на лицето стават по-едри и груби, а за половата им принадлежност може да се съди само по дрехите и прическата. Тъкмо с нарушаването на мастната обмяна и с наднорменото тегло днес се свързват всички основни болести на съвремието: рак, инфаркт, инсулт, диабет.

Да се премахне стареенето изобщо, е невъзможно, но може ли да се спре развитието на преждевременното остаряване и на външните козметични признаци на повяхването, да се върне организмът в собствените му възрастови рамки?
Медицинската практика в целия свят не познава по-безопасна и щадяща система за лечение от хомеопатията, с нейните малки дози от природни вещества и с индивидуалния подход при лечението на всеки пациент. Хомеопатите изучават не само болестта, те обръщат по-голямо внимание на самия болен, на неговите индивидуални особености.


Хомеопатичните препарати за подобряване състоянието и укрепването на кожата

След  внимателен подбор, те трябва да се вземат по 7 гранули 2-3 пъти дневно, като се разтварят в устата.

» Ако кожата ви е бледа, то укрепващите я средства могат да бъдат: КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА 9 (подхожда най-вече за светлооки жени, склонни към пълнота и зиморничави), ВЕРАТРУМ АЛБУМ 9 (за хора с ниско кръвно налягане, които мръзнат постоянно, не им достигат жизнени сили).

» Ако кожата ви е жълта: ХЕЛИДОНИУМ 5 (при застойни явления в черния дроб), ФЕРУМ АЦЕТИКУМ 9 (при склонност към хронична анемия).

» Ако кожата или отделни участъци от нея (ръце, уши и др.) са с изразен червен цвят: АГАРИКУС 9 (при това в кожата на различните участъци по тялото са налице усещания като боцкане, като при измръзване например), БЕЛАДОНА 9 (при зачервяване на кожата вследствие на повишена нервозност, възбудимост).

» Гладката красива кожа почти не изисква козметични средства (жените с такава кожа могат много успешно да разпространяват всякаква козметична продукция, те са жива реклама). За укрепването на този тип кожа е подходящо периодично да се приема КАЛИ ФОСФОРИКУМ 9.

» Нездравата на вид, нечиста кожа: СУЛФУР 9.

» Лющеща се кожа: ПЕТРОЛЕУМ 9 (подходящ за жени със светли коси и светла кожа), СЕПИЯ 5 (за жени с тъмна коса и смугла кожа).

»  Когато кожата е много чувствителна и болезнена при допир или при козметични манипулации: ХАМОМИЛА 9 (за нервни, чувствителни жени, които освен това не понасят силно кафе или чай), ХЕПАР СУЛФУР 9 (за блондинки, които са много чувствителни при докосване до кожата им, това са жени, чиято болезнена и склонна към травмиране кожа не им позволява да провеждат и най-леките процедури в козметичен салон).

» При гъша кожа: НУКС ВОМИКА 9.

» При твърда, удебелена кожа: АНТИМОНИУМ КРУДУМ 9.

» При люспеста кожа: АРСЕНИКУМ АБЛУМ 9.

» При блестяща, мазна кожа: БРИОНИЯ 9.

» При отекла, подпухнала кожа: ХЕЛЕБОРУС 5.

» При възпалена кожа: МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС 9.

» При напукана кожа: ГРАФИТ 9.

» При влажна кожа: КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС 9.

» При суха кожа: АРСЕНИКУМ АЛБУМ 9, КАЛИ КАРБОНИ-КУМ9.

» Когато кожата е студена на пипане: КАМФОРА.

» При чувствителна към ултравиолетови лъчи кожа: ХИПЕРИКУМ 9 (за жени, склонни към слънчеви дерматити).


Най-важното условие за запазването на здравата и красива кожа е хигиената, тя трябва да се поддържа чиста. По кожата постоянно се полепва прах, през нея се отделят кожни мазнини и пот. Всичко това затруднява нормалната работа на кожата, прави я отпусната и понякога с неприятен мирис. Мръсотията от повърхността най-добре се премахва със сапунена вода. По време на миенето (в баня, под душ) полепналите частици прах се отмиват, мастните и потните пори се отварят и към клетките на кожата се увеличава притокът на кръв.


Допълнителна хигиенична грижа след измиването на кожата

Тя може да се изплакне с вода с разтворени в нея хомеопатични препарати.

» Разтвор на АРНИКА Х 3 - разрежда се с вода в съотношение 1 супена лъжица на 5 литра. Това може да се направи в празна петлитрова бутилка от минерална вода. С получената течност тялото се облива и леко се масажира. Този разтвор  укрепва стените на съдовете, отстранява  шлаките, укрепва кожата, обновява  епидермиса й, стимулира тъканното дишане и усвояването на кислорода от кожните клетки. Тази течност съдейства и за бързото зарастване на малки напуквания и цепнатини по кожата.

» Разтвор на ТУЯ Х 3 - приготвя се по същия начин и се прилага за активиране на процесите на обновяване на кожата,
подобряване на имунния й статус и по-силно противодействие на микробите, за подобряване на цвета и тургора на кожата.

» Разтвор на ЕСКУЛУС Х 3 - полезен е за поддържането на водно-солевия баланс на кожата, за отстраняване на подпухналостта й, за ликвидиране на венозния застой. Това средство повишава ефективността на другите използвани препарати за тяло.

Неприятен мирис на кожата, на потта
За поддържането на хигиената на кожата, а често не само за това, е отстраняването на прекомерното изпотяване с неприятен мирис. За тази цел може да се прилагат следните хомеопатични средства.

» Мирис на потта:

> зловонен - ХЕПАР СУЛФУР 9

> на гнило - КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС 9, СТАФИЗАГРИЯ 5

> на кисело - КОЛХИКУМ 5, МАГНЕЗИЯ КАРБОНИКА 9

> на урина - КАНТАРИС 5, АЦИДУМ НИТРИКУМ 9    ,

> на изпражнения - КАРБО АНИМАЛИС 9

> на чесън-ТЕЛУРИУМ9

> сладникав, привличащ мухите - КАЛАДИУМ 9

» Пот, която цапа бельото в кафеникав цвят - КАРБС АНИМАЛИС 9; в жълт, който трудно се изпира - МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС 9.

» Засилването на потенето няколко дни преди менструация може да се намали с КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА 9 или ТУЯ 9. Ако този неприятен симптом се появява при жената по време на менструацията, тя трябва да взема ВЕРАТРУМ АЛБУМ 9 или МАГНЕЗИЯ КАРБОНИКА 9.


» Често се изпотява една част на тялото и това създава големи неудобства:

> изпотява се само главата - ХАМОМИЛА 9

> изпотяват се само стъпалата, мирисът на потта е неп¬риятен - АЦИДУМ НИТРИКУМ 9, СУЛФУР 9

> само подмишниците - АЗАРУМ 5, БОВИСТА 9

> само дланите - ЛЕДУМ 5, НУКС ВОМИКА 5

> само гърбът - АЦИДУМ МУРИАТИКУМ 9, СЕПИЯ 5

> само коремът - АРГЕНТУМ МЕТАЛИКУМ 9

> само слабините - СЕЛЕНИУМ 9

> само областта на ануса - ТУЯ 5

> само между ануса и половите органи - АЛУМИНА 9, ХЕПАР СУЛФУР 9

>само половите органи, мирисът на потта е неприятен - АЦИДУМ ФЛУОРИКУМ 9
За измиване на склонните към обилно потене области можете да използвате течност, приготвена от 100 мл преварена вода (половин чаша) и 30 капки от хомеопатичния препарат БАПТИЗИЯ Х 3 или МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС 9.
При силно потене на краката добре е периодично да ги киснете в 1 л вода с добавка на 1 супена лъжица хомеопатичен разтвор на АМОНИУМ КАРБОНИКУМ 5 или АЦИДУМ САЛИЦИЛИКУМ 5.


Грижи за ръцете  „ваната на Клеопатра"

Това е маслено-млечна вана, за която в 1 л вряща вода се сипва половин чаша горещо мляко и четвърт чаша зехтин. Когато температурата на сместа стане търпима за ръцете, те се накисват за 10-15 минути, като периодично се долива гореща вода. Тази процедура може да се прави през ден или два пъти седмично, след което ръцете се намазват с хомеопатичен лосион, приготвен от 2 супени лъжици глицерин, 1 супена лъжица вода и 2 супени лъжици хомеопатичен разтвор.

» АРНИКА Х 3 - когато по ръцете има множество микро цепнатини, кожата е възпалена. Това средство съдейства за бързо зарастване и за премахване на възпалението.

» СУЛФУР 9 - допринася за възстановяването на еластичността и гладкостта на кожата, противодейства на преждевременното остаряване.

» ПЛАНТАГО Х 3 - възвръща гладкостта на кожата, тъй като възстановява мускулните влакна, предотвратява образуването на малки бръчици, подпомага прочистването и подмладяването на кожните клетки.

» МЕНТА Х 3 - притежава възбуждащо, освежаващо действие, възстановява отпуснатата, уморена кожа, допринася за нормализиране на тонуса на малките съдове.

» ХИДРОКОТИЛЕ Х 3 - още от древността това средство се е прилагало за отстраняване на всевъзможни кожни проблеми - от акне до проказа. Заради подмладяващото си действие растението е наречено на китайски „еликсир на дълголетието". Екстракти от него се добавят във всички козметични маски и кремове, които укрепват и подмладяват кожата, като подпомагат образуването на колаген.

Същите хомеопатични средства може да се използват за подмладяващи маски на лицето и шията в зависимост от въздействието, което искате да окажете върху кожата си.



Хомеопатия за младост и красота - Сергей Баракин, Ирина Баракина

Sweta:
Производство на хомеопатичните лекарства

Производството на хомеопатични лекарства представлява високотехнологичен процес, при който се съчетават  традициите с  модерните технологии при най-строг контрол от страна на упълномощените за това органи.
В Европейския съюз нормативният документ, които определя ролята и значението на хомеопатичните лекарства е  Европейска директива 27 от 2004 г.

В България правилата по производството, регистрацията, предписването и продажбата на хомеопатичните лекарства са описани в специална глава в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.


Принципно производството на хомеопатичните лекарства минава през три етапа:
  
I. Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните вещества

II. Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

III. Динамизация


--------------------------------------------------------------------------------

Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните вещества

Нормативно източниците за производство на хомеопатични лекарства са регулирани от Европейската хомеопатична фармакопея и френската хомеопатична фармакопея.
Изходните вещества, от които се произвеждат хомеопатичните лекарства са проучени при патогенетичното експериментиране от лекарите-хомеопати от началото на XIX-ти век до днес.
Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Най-голям е делът на хомеопатичните лекарства с растителен произход. Общо 1200 растения се използват в производството на хомеопатични лекарства. Растенията се събират в естествената им среда, най-често в свежо състояние и при спазване на указанията на Европейската, Френската и Американската хомеопатична фармакопея.
Различните хомеопатични лекарства се произвеждат от различни части на растенията в различен стадий на вегетация. Тези детайли са уточнени в съответните фармакопеи съобразно указанията на хомеопатичната Материя Медика.

120 ботаници, запознати с ботаническата систематизация на растенията са натоварени със задачата да събират тези растения в нужния стадий на вегетация на растението и да осигуряват доставката им до хомеопатичните лаборатории. Повечето от растенията са диворастящи, но някои (например невенът - Calendula officinalis) се отглеждат при условията на биологично земеделие в специални плантации, за да се предпазват от изтребване диворастящите видове.

При пристигане в лабораторията растенията се проверяват за съответствие на биологичния вид и за външни замърсители - гъби, плесени, радиоактивност и др.

Химическите вещества и минералите се закупуват от химически лаборатории, специализирани в съответното производство. При пристигането им в хомеопатичната лаборатория се провежда типичния за съответното вещество химически контрол, описан във фармакопеята  - анализ на съдържанието, измерване на химичната чистота и др.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства - т.нар. биотерапевтици (нозоди).  Биотерапевтиците са продукти, които не са получени по химичен път. Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. Тъй като при работа с тях съществува биологичен риск, специален нормативен документ, т.нар. Кодекс за биотерапевтиците определя условията, при които се работи с тези вещества и технологията, по която се приготвят от тях хомеопатичните лекарства. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.
  



--------------------------------------------------------------------------------

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода. Това е фитохимичен процес, при който в разтвора се екстрахират съдържащите се в растението активни вещества. Самият протокол за приготвяне на майчината тинктура е описан във фармакопеята. Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. Процесът на приготвяне на майчина тинктура се прилага за всички източници от растителен произход и за лекарствата, за чието производство се използват малки животни.

Окончателният титър на майчината тинктура се определя от фитохимичния състав на растението (растителният вид), сезонът и мястото на събирането. Например за Crataegus е 45%, за Calendula oficinalis 55%, за Thuya occidentalis 65%, за Asa foetida 96% и т.н. По този начин се осигурява постоянство на състава при различните партиди и съответно постоянно качество на последващите разреждания на лекарството.

След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация. Пресоването става в хидравлична преса при налягане 100 бара на квадратен сантиметър, а филтрацията се прави през филтър, който не пропуска частици с големина над 1 микрон.

Накрая се извършва качествен и количествен контрол на готовата тинктура. Проверява се алкохолното съдържание и се прави фитохимичен анализ с помощта на тънкослойна хроматография и на хроматография под високо налягане.
  
Качествен контрол на фитохимичния състав на различни тинктури

 
  
>>Тънкослойна хроматография за определяне на фитохимичния състав на Hydrastis cannadensis
>>Хроматография под налягане за определяне на фитохимичния състав на Passiflora
 
Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и високопречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар по специална процедура двукратно, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН). При металите първото течно разреждане се приготвя след три сухи тритурации (4CH).



--------------------------------------------------------------------------------

Динамизация

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство, критичен за качеството на крайния продукт.

Той се състои от два отделни подетапа - разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява на концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича "динамизация".


Използват се два метода на намаляване на концентрацията: метод на Ханеман и метод на Корсаков.


А. Метод на Ханеман

     
 
Съгласно метода на Ханеман от тинктурата майка се взема 1 тегловна единица и се смесва с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода).  
Следва разтръскване на разтвора на специална машина. Това разреждане се отбелязва с 1CH.  

От него се взема една тегловна единица и се смесва в нов стъклен флакон с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода), след което отново се разтръсква на машината.  

Това представлява разреждане 2CH и т.н. Съкращението СН означава "Центизмал по Ханеман" - т.е. "разреждане в съотношение 1:100 по метода на Ханеман".

Така процесът продължава обикновено до получаването на разреждане 30CH. Между временно се отделят т.нар. междинни разреждания, които сравнително често се използват в практиката - 5СН, 9СН, 7CH, 12CH, 15CH и 30CH
  

При метода на Ханеман за всяко ново разреждане се използва нов стъклен флакон, след динамизацията флаконът се изхвърля, за следващото разреждане се използва нов флакон, който след динамизацията отново се изхвърля и т.н

При крайното разреждане на пракитика няма материален остатък от изходното вещество, защото още при 12-то центизмално разреждане статистическата вероятност за установяване на една молекула от изходното вещество е близка до нулата. Затова се говори за "безкрайно малки дози" в хомеопатията.
 

Странното е, че въпреки нищожността на дозата, на при клиничното приложение по-високите разреждания имат по-бърз и по-голям ефект върху здравето на болния човек, отколкото по-малките разреждания. Например, при нагноителни процеси ако се използва високо разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum 30CH нагноителният процес спира за часове. И обратно - ако се даде ниско разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum - например 5CH, където все още има материален остатък от изходното химическо вещество при начеващ нагноителен процес, той не само не спира, но напротив - усилва се и се образува по-голямо количество гноен ексудат.

В момента фундаменталните науки - химия, физика, биохимия и биофизика все още не могат да обяснят защо това се случва, нито как точно въздейства хомеопатичното лекарство върху организма в безкрайно малка доза. Въпросът за безкрайно малката доза вълнува учените повече от 200 години, но едва през последните години някои експерименти хвърлят известна светлина върху загадката.

Важен експеримент от тази група е опитът на професор Луи Рей от Лозана. Той използва феноменатермолуминисценция - отделяне на специфична за всяко химическо вещество светлина при активиране с гама-лъчи и UV-лъчи  на вещество, замразено от температура близка до абсолютната нула (77К).
При този експеримент се доказа, че ако разтвор на  литиев хлорид се разреди и динамизира по метода на Ханеман над числото на Авогадро, при облъчване този замразен разтвор показва "дефекти в кристалите" типични за наличието на литиев хлорид, въпреки че от гледна точка на химията съдържа само вода и няма статистическа вероятност за наличие на йони литиев хлорид.

В литературата са публикувани редица други фундаментални изследвания на високите и свръхвисоките разреждания на хомеопатичните лекарства.


B. Метод на Корсаков

Методът на Корсаков се използва за производството на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Целта на този метод е да се използват по-малко количество стъклени флакони, тъй като разходът за стъкло при това производство би бил огромен.

   
  

  При динамизация по метода на Корсаков се използва един единствен флакон, който съдържа 99% ултрафилтрирана вода.  
От тинктурата-майка или първото течно разреждане се взема 1% тегловна маса и се смесва с разтворителя, след което следва динамизация.
Така динамизираният разтвор се отбелязва с означението 1К.

След това цялото съдържание на флакона се изхвърля, като по стените на флакона остава 1/100 част от разтвора. Флаконът се напълва с 99 части ултафилтрирана вода и отново се динамизира - това е разреждане 2К.  

След това отново цялото съдържание на флакона се изхвърля, а по стените му остава 1/100 от разтвора 2К. Следва ново напълване на флакона с 99 части ултрафилтрирана вода и нова динамизация - това е рзареждане 3К.

Този процес се продължава часове и дни наред, до приготвяне на съответните големи и свръхголеми разреждания.  

За осъществяване на Корсаково разреждане, независимо от модерните технологии и автоматизирането на процеса понякога е необходимо доста време.

Например  

за разреждане 200К са необходими 44 минути,  
за 1000 К - 3 часа,  
за 10 000 К (10М) - 30 часа, а  
за 100 000 К (100 М, или СМ) - 361 часа, което е малко повече равнява на 15 денонощия.
 

Разрежданията в съотношение 1:100 по Ханеман и по Корсаков са най-разпостранени измежду различните лаборатории и са се наложили като стандарт. В някои страни обаче се прилагат и друг вид разреждания.

В Германия например широко разпространение е придобило разреждането на лекарствата в съотношение 1:10 (т.нар. "десетично разреждане" по Ханеман). Те се отбелязват със съкращението DH - "децимал по Ханеман" - макар че Ханеман никога не е използвал разреждане в съотношение 1:10.  
Други лаборатории прилагат разреждане в съотношение 1:50 000. Това е т.нар. LM - разреждане, въведено според някои автори от самия Ханеман в края на кариерата му.


След като приключи процеса на разреждане и динамизация обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител.
  

 Неутралният носител, изнамерен и приложен още от Ханеман е смес между млечна захар и обикновена захар.  

От изходните вещества - 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули.



Приготвянето на неутралния носител е на принципа на приготвяне на дражета.  

В турбина първоначално се впръскват кристали лактоза, след което докато турбината се върти се пулверизира обикновен сироп, получава се прах, съдържащ лактоза и захароза, този прах се изсушава, отново се впръсква сироп, получава се прах с по-големи размери на прашинките, изсушава се, отново се впръсква сироп и т.н.  

В крайна сметка, след 13 дни се получават глобули, които представляват порьозни топчета с диаметър 1,8 мм, а след 16 дни се получават гранули - порьозни топчета с диаметър 3,8 мм.

Тези гранули и глобули се импрегнират с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.
 
 Импрегнирането обикновено става на етапи. Навремето производството на хомеопатичното лекарство е приключвало с напояването с няколко капки на определено количество гранули и изсушаването им върху хартия.  
Днес обаче процесът е автоматизиран, като за да бъдат лабораториите сигурни, че всяка гранула е напоена с разтвор на хомеопатичното лекарство е въведена т.нар. "тройна импрегнация".  

При нея върху гранулите с дозатор се впръсква определено количество хомеопатично лекарство, след това гранулите се изсушават, следва второ впръскване на хомеопатично лекарство, второ изсушаване, трето впръскване на хомеопатично лекарство и трето изсушававне.
 

Накрая, след като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Гранулите се поставят в по-големи флакони, снабдени с дозатор за множество приложения, а глобулите в малки флакони за еднократна употреба.  Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят - зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Една туба гранули съдържа 3,4 g, а една доза глобули 0,85 g лактозо/захарозен носител. Като стандарт е прието един прием на хомеопатично лекарство да съдържа доза глобули, или 5 гранули, които се равняват на 0,21 g лактозо/захарозен носител. Това количество е достатъчно малко, за да може хомеопатичното лекарство да се приема и от болни от диабет без да се застрашава контрола на кръвната глюкоза и да се налага промяна в инсулиновите дози.

При малки деца, тежко болни и кърмачета дозата (5 гранули или доза глобули) може да се разтвори в малко вода и да се даде през устата.

В различни лаборатории има и други форми на съхранение на хомеопатичните лекарства: таблетки, колири, ампули за пиене, дози ампули за пиене, капки, мехлеми и др. Приготвянето им не се отличава от стандартното приготвяне на съответните лекарствени форми в класическата фармакопея.

Днес на всеки етап от производството на хомеопатичните лекарства са въведени строги изисквания по отношение на околната среда (работното облекло, хигиената, съдържанието на определен брой прахови частици в кубичен метър въздух и др.), контрола на изходните вещества, материалите с които се работи, обучението на персонала, процедурите на работа и т.н. Различните хомеопатични лаборатории отстояват с името си качеството на произведените лекарства, тъй като след определено разреждане не е възможен химически анализ на продукта. Затова е важно в аптечната мрежа да се предлагат хомеопатични лекарства, приготвени от стабилни, признати в света и в Европа хомеопатични фармацевтични лаборатории.


                                                                    Д-р Иван Енев
                                                        По материали, предоставени от Центъра за обучение и развитие на хомеопатията



  

http://www.homeopathybg.org/pharmacist/production.html

skiza:
Не мога да разбера възгледите ви .
Веднъж говорите за разтваряне и Ханеман,веднъж за схеми с гранули по няколко пъти на ден .
Дано не ви засегна.

Sweta:
За какво да се засягам  :), по скоро вие да не се засегнете, но какво общо имат разрежданията на Ханеман и схемите на прием на лекарствата във въпросните разреждания, с моите възгледи  :_ (32):. Иначе имат много общо естествено, но точно с възгледите ми - никаква връзка.

Разрежданията са измислени от Ханеман, ясно е че не се е допитвал до мен   ;D, по колко гранули, в какво разреждане и изобщо схемата на прием на лекарството определят лекарите и те - също ясно, не се допитват до мен  ;D.

А по принцип моите възгледи са, че правилно назначеното хомеопатично лекарство, в необходимото разреждане и правилно назначена схема на прием е най доброто лечение за всеки човек. Както много пъти съм писала, хомеопатията лекува леко, нежно, трайно и без странични ефекти, най добрият начин на лечение, който убедено препоръчвам. :drakon:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница