Април 18, 2014, 06:38:39 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:
  WebKBD
  Начало   Forum   Помощ Вход Регистрация  
Tweet
Страници: [1] 2 3   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Подсъзнателните Блокове - как да ги изчистим и как това промени живота ми!  (Прочетена 10654 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Любляна
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 72


« -: Януари 23, 2012, 01:43:52 »

Здравейте търсачи на Истинската Любов,

В тази тема ще направя две публикации, за които съм дала обещание от много отдавна. Първата е техниките за разкриване на Подсъзнателните Блокове. Втората е как прилагането на техниките повлия на живота ми.

Публикациите са доста дълги, но се надявам да са ви интересни и увлекателни за четене. И да имате търпението да ги изчетете докрай, защото вярвам, че могат да променят живота ви, коренно и за постоянно.

Ако някой от Вас е практикувал подобно нещо и има подобен опит, като моя (дори и случайно да е станало) ще се радвам да го сподели в темата, за да можем да вдъхновим заедно повече хора и да им помогнем

Ако техниките Ви допаднат и решите да ги практикувате с радост ще Ви помагам!


И накрая, техниките са запазена марка на създателите на сайта http://www.dreamsalive.com/

Ако посетите сайта ще имате възможността да прочетете много вдъхновяваща информация и да получите достъп до много безплатни телесеминари.
Техниките няма да откриете на сайта, защото тях ги получавате само след като минете платен курс.
Аз не съм се задължавала да ги пазя в тайна и за това ги споделям с вас, но съм длъжна да отбележа, че са създадени благодарение на тези хора.


Желая ви приятно четене и приятна промяна на личния ви живот!  ssm4 ssm4
« Последна редакция: Януари 24, 2012, 10:43:08 от Lenny_Pld ॐ (With love) » Активен
Любляна
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 72


« Отговор #1 -: Януари 23, 2012, 01:55:29 »

Техники

Най-важната техника, която постоянно съпровожда всички останали техники, е дишането.
То помага да се отпуснем и успокоим.

Техника на Алфа дишането - Вдишваме дълбоко, като си представяме, как дъхът ни преминава през гърба, чак до  края на гръбнака ни. Физически трябва да почувстваме, че долната част на корема ни се повдига. Задържаме дъха си и преброяваме бавно до 4. Издишваме - отново си представяме, как дъхът ни се издига нагоре по гръбнака ни, през раменете, врата и излиза през трето ни око. Като издишаме издаваме звука "Хааааа" и отново преброяваме до 4. "Ха" на хавайски означава звукът на дъхът ни. Така ние освобождаваме дъха си, предаваме го на Вселената, на Висшите сили и се успокояваме.
Така вдишваме и издишваме няколко пъти.

Техника за Връщане към Настоящия Момент (ВкНМ)- тази техника е най-кратката и най-бързата. Тя ни помага да се върнем към настоящето, във всеки момент, когато изпитваме негативни емоции или сме изправени пред проблем.
Какво означава да се върнем към настоящето и какво ни дава това? Когато изпитваме негативни емоции или се терзаем с проблеми, това означава, че или живеем в миналото и съжаляваме за това, което ни е случило или се притесняваме за бъдещето, за това как ни предстои да живеем.
Когато живеем в настоящето, когато живеем СЕГА в този единствен момент, знаем, че всичко е възможно; знаем, че можем да се справим с всяко предизвикателство на живота; знаем, че сме ОК, въпреки, че сме изправени пред трудности. Научили сме се отново да ценим малките неща, които притежаваме и да благодарим за тях. Научили сме се отново да мечтаем за нещата, които желаем, а не просто да искаме и искаме все повече и повече, а вътрешно да се терзаем и съжаляваме, че го нямаме. Т.е. разбрали сме тънката граница между това да мечтаеш -да си овладян, окрилен от мисълта за това, което желаеш, да го виждаш вече като реалност в живота си и това просто да искаш - но в същото време, дълбоко в себе си да не вярваш, че можеш да го имаш.

Как се практикува (ВкНМ)?
ВкНМ можете да практикувате навсякъде. Важното е в началото да имате възможността да се отпуснете. В последствие ще се научите да го правите за секунди, даже докато вървите по улицата.
И така, седнете на удобно за вас място, помислете за предизвикателството пред което сте изправени, затворете очите си и вдишайте и издишайте три пъти, със звука "Хааааа" за да се отпуснете и успокоите.
Попитайте се:
"Как се чувствам, когато си мисля за това предизвикателство?" - и поемете дълбоко дъх...
Позволете си напълно да почуствате чувството, да го изпитате дълбоко и реално. Попитайте се:
"Мога ли да си позволя напълно да почуствам чувството?"
Оценете чувството си от 0 до 10 - като 10 е силно напрежение, 0 е изцяло освободен и открит. Поемете дълбоко дъх....

А сега се попитайте, попитайте сърцето си:
"Мога ли да си позволя да бъда в настоящето, да  бъда ТУК и СЕГА - да освободя тези чувства и да позволя на моята "устойчивост" да достигне нулата (единството)?"
Поблагодарете частта от вас, която комуникира с вас, независимо дали отговора е ДА или НЕ.

Ако отговора ви е ДА, това е добре, това означава, че вие сте се върнали към настоящето и дори, в повечето случаи, вече знаете как да разрешите проблема. Поблагодарете за това вашият Висш Аз, Бога, Вселената или както вие наричате висшите сили. И продължете деня си с усмивка.

Ако отговора ви е НЕ, това също е добре, отново поблагодарете. Защото това означава, че подсъзнанието ви иска да ви каже нещо, че иска да ви предупреди за някаква болка, която изпитвате дълбоко във вас. Болка, която ви пречи да се чувствате щастливо. Болка, която ви пречи да живеете живота си всеки ден, така както на вас би ви се искало. Вашият отговор НЕ означава, че или съжалявате за миналото си или се притеснявате за бъдещето си. Означава, че трябва да поговорите с подсъзнанието си, да успокоите Ума си и да чуете Сърцето си.
Попитайте се:
"Мога ли да си позволя да приема тази моя устойчивост - точно сега - даже и нищо да не се промени?"
Отново поблагодарете частта от вас, която комуникира с вас независимо дали отговора е ДА или НЕ.

Оценете чувствата си сега от 0 до 10


Ако не сте достигнали нулата трябва да изясните какво се случва вътрешно във вас, във вашето подсъзнание и отново да почуствате чувството.

Ако сте напълно умиротворени кажете Благодаря на вътрешният си Аз и бъдете благодарни за този Сегашен момент в които сте имали възможността да се свържете с чувствата си.



Как да успокоите Ума си и да чуете Сърцето си?

Техника Чист Ум - като техника за прочистване на ума ми бе предложено прослушването на два записа на океански вълни, направени точно в определени моменти от шумовете на океана. Тези записи успокояват съзнанието ви, като първият ви връща в Алфа състояние на ума, а вторият в Тета. И така ви помагат да се отпуснете, успокоите и да чуете сърцето си.

Алфа вълните на мозъка, които се измерват на 7-13 Hz, се наблюдават в спокойно състояние на мозъка  и по време на медитация. Алфа състоянието се свързва със творчеството и супер обучението, където мозъкът изучава на по-бързо и по-долбочинно ниво, от колкото когато е в Бета състояние. Повечето медитационни и енергийно лекуващи техники, култивират и използват алфа вълните на мозъка за отпускане и лечение.

Тета вълните на мозъка, които се измерват на 4 - 7 Hz, са състояние на мозъка по време на сън, хипноза, просветлено мечтание и основно съзнателното състояние на мозъка точно преди да заспим и веднага след събуждане. Тета е границата между съзнателния и подсъзнателния свят. Научавйки се да използваме съзнателно пробуждащите Тета вълни на мозъка ни, ние можем да достигнем и повлияем върху нашата мощна подсъзнателна част, която обикновенно е недостижима за нашите будни Умове. В Тета състояние Умът ни е способен на дълбочинно и проницателно обучение, лечение и разтеж. Това са мозчните вълни където нашият Ум може да се свърже с Божественото и да манифестира промените в материалния свят. Децата до 7 годишна възраст се намират постоянно в Тета състояние.
На мен океанските вълни не ми подействаха успокояващо, можеби не ги бях прослушвала достатъчно дълго време!?
Но според мен нещата стоят съвсем по-различно. За мен океанските вълни звучаха свирепо и разбурващо, но тихото и нежно ромолене на реката ме успокояваше. И всеки път когато отивах на разходка до моето уютно и вдъхновяващо местенце при реката успявах да чуя Сърцето си, независимо колко лошо се чувствах. Т.е. успявах да стигна до Тета състояние.

За това според мен всеки, човек трябва сам да установи звуците които го успокояват и да намери своето вдъхновяващо местенце. Обикновенно тези места са сред природата.

За Американците (т.к. тази разработка е американска) това са океанските вълни, защото живеят на океана. За тези, които живеят или са живяли на морето това могат да са морските вълни. За други, ромоленето на реката може да е ключът към сърцето им или пък звуците на морските животни. А даже и тишината на полянката в гората или сред полето могат да бъдат успокояващи.
За мен няма значение какъв ще е звукът или мястото, въпросът е да ви успокоява, а не да отвлича вниманието ви или да предизвиква размирни или натъжаващи чувства във вас.

Смята се, че прочистването на ума чрез слушането на звуци е много по-мощно и бързо действащо дори и от медитацията. Което в никакъв случай не означава, че медитацията не действа и че не трябва да се практикува. Ако медитирате и това ви харесва двете неща могат да се съчетават прекрасно.

Нещата които могат да ви помогнат да освободите ума си:
- разходка сред природата
- вдъхновяващо място
- успокояващи ви звуци
- медитация
- започнете деня си с намерението да бъдете в МОМЕНТА - да почусвате чувствата и с избора да бъдете на ясно с чувствата и реакциите си, да сте свързани с Вашият Висш Аз - да бъдете Наблюдателят!


Как да се научите да бъдете Наблюдател и да бъдете наясно с всички ваши мисли, чувства и реакции?

Най-много помага воденето на дневник, записването на мислите ви.
Когато сте изправени пред някакво предизвикателство или проблем отделете време и запишете мислите си във връзка с него. Като отговаряте на два въпроса:

- Какво си казвам като мисля за това предизвикателство, проблем?
- Как се чувствам когато мисля за това предизвикателство, проблем?


Записването мислите и чувствата ви ще ви помогне да изведете на повърхността най-дълбоките и скрити в подсъзнанието ви такива.

На ден през ума на един човек минават около 50-60 000 мисли със скорост около 800 км/ч, като имате предвид че голяма част от тях се повтарят.
Като знаете тези факти можете ли да си представите, колко пъти на ден ние можем да си повтаряме едни и същи негативни мисли и чувстваме едни и същи негативни емоции, без напълно да го осъзнаваме. А всъщност точно те са ключът към неуспехите в живота ни. Точно те ни пречат да изживеем мечтания от нас живот.

Ако записвате мислите и чувствата си ще станете Набюдател, ще се научите да ги извеждате от подсъзнанието си на  съзнателно ниво. Което от своя страна ще ви даде възможността да ги трансформирате в положителни и ще ви научи да контролирате реакциите си.

Ако сте Наблюдател и напълно осъзнавате мислите и чувствата си това ще ви помогне да:
- преобразите вашите негативи в позитиви
- изживеете мечтания от вас живот
- видите проблемите си и страховете си в дълбочина на подсъзнателно ниво, което от своя страна ще ви помогне да ги изчистите от подсъзнанието си и да заживеете напълно осъзнат живот в любов и хармония със себе си.


Как да изчистите от подсъзнанието си проблемите си и страховете си?

Всеки човек може да мисли и с ума си, и със сърцето си или интуитивно, както много хора го наричат.
Умът е подвластен на съжденията и на двойността, т.е. той е поляризиран и разделя света и нещата около нас на:
- добро - зло
- беден - богат
- аз - те
- тъмно - светло
- любов - омраза/страх
- достатъчно - не достатъчно

Случвало ли ви се е да се чувствате така сякаш не получавате достатъчно внимание или любов; нямате достатъчно пари; сякаш не сте напълно удовлетворени, нещо не е напълно достатъчно, въпреки, че току що сте постигнали желаното от вас в живота ви?

Това е гласът на нашият Ум, защото той вярва в двойствеността. А ние сме свикнали да мислим, че ние СМЕ Умът ни! И никога не ни идва мисълта да се попитаме дали това което Умът ни казва е истина.
Докато се придържаме и вярваме в това как Умът ни разсъждава, докато вярваме в двойствеността му и способността му да съди, нашите мисли, чувства и емоции никога няма да се порменят. И това реално ни пречи да се чувсваме цялостни и единни. Пречи ни да чуваме гласът на Сърцето си, пречи ни да следваме интуицията си. Когато се научите да успокоявате Ума си вие ще можете да чувате сърцето си.

Най-лесното разграничение, което можете да направите като за начало е:

- Всичко, което е от Ума е отрицателно и води до съждения, всичко, което е от Сърцето е положително и е безспорно, не подлежи и на капка съмнение!

- Сърцето никога няма да ви подведе!

- Не можете да изпитвате любов и страх по едно и също време!

- Ум = разделителност, двойственост; Сърце = Единство, Цялост

Или казано на езика на манифестирането,

Ум = "Как да получа повече?"; Сърце = "Вече го имам - благодаря ти...."

Това е "Ефекта на Недостатъчността" от който повечето от нас страдаме. За това трябва да се учим да сме благодарни за това, което имаме в момента, за тези, малките неща, които ни обкръжават. Да се научим отново как да им се радваме и да се научим отново да вярваме, че това малкото, което имаме в момента е достатъчно, напълно достатъчно е, за да ни направи щастливи и да ни накара да се чувстваме прекрасно СЕГА в този единствен момент и във всеки следващ миг също. И от тук нататък, когато вече знаем как да живеем щастливо, независимо от фактите пред, които сме изправени можем да се отдадем на мечтите си спокойно. Защото тогава ще мечтаем от сърцето си, ще желаем със сърцето си. Тогава ще сме озарени от мисълта, за това за което мечтаем и ще знаем, ще чувсваме със цялата си същност, че всичко, което желаем вече Е реалност. Вече няма да сме подвластни на Ума си, който заради способността си да дели ни кара да се съмняваме, който заради способността си да вижда отрицателното ни пречи да повярваме, че всичко за което мечтаем, всичко което желаем е възможно. Или с други думи казано, когато мечтаем от Сърцето си без да сме подвластни на Ума, тогава можем и знаем как да отпуснем желанието да получим мечтаното, да се освбодим от мисълта за материалната придобивка. Защото ние вече чувстваме, че желаното от нас Е реалност.

Но това съвсем не означава, че Умът ни единствено и само ни е пречил през годините да живеем щастливо. Това не означава, че трябва да се самообвиняваме, че сме следвали Ума си, че сме му се подчинявали безпрекословно и сме си мислили, че Умът ни това сме ние. Хората сме наделени и със Сърце и с Разум. И за това си има не маловажна причина. Хората сме наделени и с правото на Избор, кога и в какви ситуации, как да постъпваме.
Чувството Страх, например, е също и инстинктивно чувство. Човекът не би оцелял през епохите, ако инстинктивно не се беше предпазвал от свирепите животни.
Ако, например, сте тръгнали късно вечер през тъмни улици или през парка, който не е осветен и почуствате тръпка страх... кое ще е гласът на сърцето ви тук? Това, че ще вярвате, че всичко е наред и, че нищо не може да ви се случи, само защото смятате Страхът за негативно чувство или това, че не трябва да вървите по този необезопасен път? Инстинктът за самосъхранение тук ще ви подскаже, че трябва да останете на безопасно място. Т.е. гласът на Сърцето ви ще казва: "Остани тук, остани в безопасност", а не " Не върви там, там е опасно"
Първоначалната ви мисъл за самосъхранение ще е положителна от Сърцето ви, което ви осигурява защитата, защото ТУК е безопасно това е безпрекословно, всеизвесно е и не подлежи на съмнение. Всичко останало ще са в последствие разсъждения на Ума ви .... ТАМ е опасно, а дали е опасно, а може би не е чак толколва страшно, може и нищо да не ми се случи...
Много е важно да разберем, че чуваме Ума си много по-ясно от колкото Сърцето си, защото сме водени от подсъзнателните си мисли, които са толкова много и прехвърчат с такава невероятна скорост, че трудно успяваме да ги осъзнаем. За това, трябва да изчистим подсъзнанието си от блоковете, които сме си създали и да се научим да успокояваме Ума си, за да може той да намери своето уютно местенце в лоното на Сърцето ни. И така, те да се интегрират и заедно да работят, като екип за нашето щастие, а не Ум срещу Сърце.


***

И все пак как да изчистим подсъзнанието си?

Едната техника е Процес на Откриване на Ограничаващите ни Вярвания.
Вярвания - от ранно детство, за да се справим с комплексността на живота ние създаваме предположения, решения и основни вярвания. Тези вярвания са филтри, чрез които ние гледаме през целия си живот, докато не открием, че те вече не ни служат. От този момент ние вече можем да си избираме други вярвания, които ни вдъхновяват и окуражават.
Същински вярвания - това са вярвания, които не подлежат на съмнение. Приемаме ги за абсолют. Същинските вярвания ни дават автоматичен отговор, без да бъдем съзнателно осведомени за това.

Например, на дете му е повтаряно, че "Не струва нищо в този живот" от както е било на 5 годинки (докато е в Тета състояние на ума). През останалата част от живота си то безпрекословно вярва в това, докато определени обстоятелства в живота не му помогнат да открие и изчисти това вярване, за да може да създаде нови, които да го вдъхновяват.

Голяма част от Вярванията си можете да откриете, като препрочетете записките на мислите си и отбележите, къде използвате думите НИКОГА (ВЕЧЕ), НЯМА (КАК), НЕ Е ВЪЗМОЖНО ... т.е. всички отрицания, които показват липсата ви на вяра, че нещо е възможно или желанието нещото да не се повтаря в живота ви (най-вече защото изпитвате определена болка свързана с това)

Нашите Вярвания създават нашата Действителност.
Всичко, което се появява в живота ни е създадено, чрез нашите Вярвания. Всичките събития, възможности, идеи и т.н. са филтрирани от нашата "пред-условна" система от вярвания.
Тази техника ще ви помогне да ги идентифицирате и да ги изчистите от подсъзнанието си, за да можете да създадете нови с които да се наслаждавате на спокоен и щастлив живот.

- Напишете ваши големи проблеми, предизвикателства, тревоги относно вашата успеваемост, пари, любвни отношения, приятели, здраве, самочувствие и т.п.

Моите най-големи проблеми, предизвикателства, тревоги:
-
-
-
-
.....

- Сега изберете едно от тях, което ви притеснява най-много или най- напред бихте искали да го изчистите:
- ....

- Как се чувствам във връзка с това предизвикателство?:
......

- Затворете очи и се попитайте:

"Желая ли изцяло да почуствам тези чувства?"

Ако НЕ - поблагодарете на тази част от вас, поемете дълбоко дъх и отпуснете нуждада да разрешите случая СЕГА

Ако ДА - поемете дълбоко дъх и си позволете изцяло да почуствате тези чувства

Започнете само да Наблюдавате тези чувства и да ги "вдишвате"

- Сега се свържете с вашият Висш Аз като казвате:

"Сега Аз съм чистата връзка към моят Висш Аз" - и поемете дълбоко дъх.

Ако чувството не е абсолютно спокойно (на нулата) помолете за помощ вашият Висш Аз.

- Фокусирайте се на проблема, предизвикателството, тревогата и приложете пръсти (на която и да е ръка) на Точката на Веждата (точката се намира на края на веждата, между двете вежди) и поемете дълбок, бавен и прочистващ дъх.

Позволете си да да почуствате  чувствата, каквито и усещания да нахлуват към вас...

Ако чувството е различно от мир и спокойствие поставете пръстите си на Точката на Сърцето, поемете дълбоко дъх и кажете:

"Въпреки, че съм изправен/а пред това предизвикателство ..........(казвате предизвикателството), аз все пак се обичам и приемам напълно и изцяло - моят ум, моето тяло и цялата ми същност, въпреки, че съм изправен/а пред този проблем .... (кажете отново проблема, предизвикателството)"

Върнете се към Точката на Веждата и проверете как се чувствате, поемете дълбоко дъх.

Ако сте спокойни повторете същото прочистващо изказване при Точката на Веждата, за да затвърдите положителните чувства, като отново дишате дълбоко.

Преминете към следващата точка от страни на Окото (намира се на края на окото от външната му страна, от към слепоочието)

Проверете чувствата, ако не са спокойни се върнете към Точката на Сърцето и повторете прочистващото изказване, като поемете дълбоко дъх.

Проверете и последната точка Под Окото (намира се под окото в средата, под зеницата)

Последователно проверявайте как се чувствате при всяка от трите точки на лицето, ако чувствата са различни от мир и спокойствие след всяка лицева точка се връщате към Точката на Сърцето, като повтаряте прочистващата фраза и се връщате към лицевата точка за да проверите чувствата. Последователността Лицева Точка - Точка на Сърцето повтаряте докато не възвърнете чувствата на мир и спокойствие в дадената лицева точка, после се премествате към следващата и така докато не прочистите и трите лицеви точки.


Запомнете! Много е важно през цялото време, докато упражнявате техниката, да дишате дълбоко!

- Сега върнете вашето предизвикателство във вашето съзнание:

И се попитайте:
"Какво искам вместо това предизвикателство?"

С други думи, как бихте изразили представата си да сте напълно свободни от това предизвикателство в живота ви?
Представете си, че имате повече от нужно то ви....

Представете си, че имате множество ......... (приятели, възможности, пари, здраве и т.н.)

Какво е чувството, каква е представата ви да сте напълно свободни от това предизвикателство в живота ви - всяка сутрин като се будите, всеки момент от протичащият ден. Затворете очи и си представете, какво представлява живота ви  да сте напълно освободени от този проблем СЕГА и дишайте бавно и пълноценно.


Другата техника е Интеграция на Ум - Сърце или Свързване с детето във Вас.

Сърцето ... Сърцето не е само орган, който бие в гърдите ни и ни поддържа живи, то е най-чувствителния орган в тялото ни, то е нашият чувствен център.
Сърцето е надарено със свойството да бъде уникален вид "Разум". Разум, който изпитва чувства и емоции.
Сърцето е Центърът на Мъдростта.
Сърцето никога няма да ни подведе.
Това, което трябва да направим, за да чуем Сърцето си е да успокоим Ума си.
Сърцето започва да бие около 25 дни след зачеване, много преди да бъде регистрирана каквато и да е мозъчна дейност.
Сърцето продължава да бие, въпреки че е регистрирано, че  човекът е в мозъчна смърт.

Сърцето това сме Истинските Ние.
Всеки човек е достатъчно мъдър, за да изживее желания от него живот. Единственото нещо което трябва да прави е да се довери на Сърцето си и да го следва.

Като деца ние живеем, чрез нашия Сърдечен Център. С израсването си ние възприемаме условността на живота,  започваме да разчитаме повече на Ума си и губим връзка със Сърдечния си Център.

Както споменах по-горе, до 7 годишна възраст всички деца се намират във Тета състояние на Ума. Тогава те възприемат всичко СЕГА, както е в този единствен момент, за тях няма обратна страна на медала. За това, някои случки, думи или постъпки на близки хора или приятели могат да ги наранят. Въпреки, че в повечето случаи тези хора не са целяли това.
Но обикновено, по-същественото за детето остава не това, как е постъпил човекът спрямо него, ами това какво си е казало и помислило то в този така болезнен момент за него.

По този начин се създава ПОДСЪЗНАТЕЛНИЯТ БЛОК! Те биват различни, но основно се свеждат до 4 базови, където детето си казва:

- Никой не ме обича!
- Аз не съм в безопасност!
- Светът не е безопасно място!
- Не вярвам в Бога!


А Сърцето има много уроци на които да ни научи. Всички те са уроци на Любовта. Всеки един от тях ни напомня, че:

" Ние не сме сами!"
(което изцяло опровергава по-горните установки)

Практикуването на Техниката Интеграция на Ум- Сърце ще ви помогне да превърнете Ума ви в служител на Сърцето ви, а не обратното. По този начин вие ще почуствате съчувствие, приемане и Любов към себе си и към другите. Ще се научите да прощавате на хората, защото ще разберете, че те не са целяли да ви обидят, само вие така сте си помислили, т.к. тогава сте живяли в настоящето. Ще се научите да прощавате на себе си, защото ще разберете, че подсъзнателно вие сте искали да се защитите от болката изпинана в детството ви, а не да само предизвиквате проблемите си.


Техниката Интеграция на Ум- Сърце е процес, който ни позволява да идентифицираме нашата съзнателност в Сърцето ни, а не само в Ума ни.

Техниката подканва вашите мисли да се обединят със Безусловната Любов на вашето Сърце и да изпитате Безусловното приемане. Когато практикуваме Техниката Интеграция на Ум- Сърце сме във връзка с нашите чувства, които са най-истинската част от самите нас.

Когато се обръщаме към Сърцето, като към Център на Мъдростта ние сме във връзка с Мъдростта, която никога няма да ни подведе. Мъдрост на която можем да се доверим.


Техника Интеграция на Ум- Сърце

- Помислете за ваш проблем или предизвикателство.

- Почувствайте чувствата, които изпитвате като мислите за този проблем. Забележете къде точно по тялото си изпитвате тези чувства.

- Затворете очи и си представете, че тази болка е малко дете  (около 5-6 години)

Отделете малко време да понаблюдавате себе си като дете от страни

- Сега, във вашите представи, вижте себе си, че влизате в картината, сядате до детето и го питате как се чувства.

- Попитайте вътрешното си дете тези въпроси:

"Какъв е най-големият ти страх във връзка с това?"
и
"Какво е най-лошото нещо което може да се случи, ако този страх се осъществи?"

Изчакайте отговора - подсъзнанието има свой собствен език. Отговора може да дойде по различен начин. Чувства, картини, цветове, спомени...

- Поставете ръка на Сърцето си и си представете, че взимате това дете с вас, близко до Сърцето ви във топла, любяща прегръдка.

Вътрешно изпратете на това малко дете послание на Любов и увереност, като му дадете да разбере, че вие сте там с него и че всичко е наред.

- Сложете другата си ръка на предната част на главата си и дишайте дълбоко в този момент ....
Позволявайки на Ума ви да се интегрира със Сърцето ви. Дишайки дълбоко знайте, че всичко е наред в този момент.

Бъдете заедно с това малко дете от тук натък във всеки един момент от вашия живот, каквото и да правите, където и да сте.... останете свързани с вашето вътрешно дете и с вашите чувства.

И така, до тук се учихме как да изчистим подсъзнанието си, да успокоим Ума си и как да чуваме Сърцето си.


Използвайки горе описаните техники ние вече знаем как да:

- Бъдем Наблюдатели и да извеждаме проблемите и мислите си на съзнателно ниво.
- Приемаме проблемите си и да ги превръщаме в позитиви за нас.
- Приемаме себе си такива каквито сме
- Изпитваме безусловна любов към себе си и към другите, независимо от това какви сме и какви са хората около нас.

От тук нататък ние вече можем да започнем да живеем мечтания от нас живот, да му се наслаждаваме и радваме, защото сме  разбили подсъзнателните си блокове и сме готови да си създадем нови ценностни вярвания, които да ни вдъхновяват.


СЛЕДВА 
« Последна редакция: Януари 24, 2012, 11:19:46 от Lenny_Pld ॐ (With love) » Активен
Любляна
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 72


« Отговор #2 -: Януари 23, 2012, 01:56:27 »

Техники продължение...

Но как? Какво е нужно, за да изживеем мечтания от нас живот?

Ключът е изцяло и единствено във ВАС!
Вие сте единствения водач и създател на вашата реалност и битие!




За това наслаждавайте се на живота, правете това което ви харесва, това с което бихте допринесли за радостта и щастието на хората около вас, това с което бихте били полезни на света.


Какво е нужно за да открием целта на живота си?

Целта на живота ни - тя изначално е била заложена в нас. Това е нещото което ни вдъхновява и ни прави щастливи, когато се занимаваме с него.

Хората сме създадени да се подкрепяме един друг, да си помагаме и подържаме. Човек трудно оцелява сам, единици са подобните случаи. За това изначалната мисия на всеки един човек е да бъде от полза на този свят - на хората, на животните, на природата.

Ключът е във вас!

Кое е нещото с което бихте се занимавали всеки ден от живота ви и то няма да ви омръзне?

Направете го своята дейност, превърнете го в работата на живота ви, използвайте го, за да помогнете, за да сте полезни, за да виждате усмивката на лицата на хората, защото вие сте допринесли за това, вие сте им подарили тази радост, това щастие!

Да, наистина би било прекрасно да се занимаваме с това, което ни харесва. Но кое то? "Късметлии" са творческите личности, те определено знаят, че искат да пеят, да свирят, да рисуват....
Ами останалите? Какво да правим ние? Дето и идея си нямаме от творчество?

Независимо дали сте творческа, техническа, математическа или просто домашар личност вие можете да бъдете полезни на света, вие имате заложбата, която да ви помогне да оставите спомен след себе си.

Като начало вие можете да станете доброволец, да помагате. Изберете си област, която да ви е приятна и намерете организации където да можете да помагате доброволно. Доброволния труд ви помага с няколко неща - учи ви да дарявате безвъзмездно, без да очаквате нищо в замяна; учи ви да сте по-добри и по -отговорни; учи ви на съчувствие; дава ви реалната възможността да сравните вашият живот с живота на други хора; дава ви възможността да си спомните, каква е целта на живота ви.


Има няколко въпроса, които също биха ви помогнали да откриете заложбата във вас.

Опитайте това упражнение.

Попитайте се:

- За какво копнея?

Поемете няколко дълбоки дъха и се попитайте

- Какво би било, ако вече го имам това нещо в живота си?

И дишайте отново...

(ето тук е Ключовата стъпка…)

- Как се чувствам - Точно СЕГА- като съм свързан/а с усещането да знам, че това за което копнея е реално в този момент?

Отделете време и запишете чувството.

Подсказка: Когато запишете чувството, то преобръща духовната енерия и тя наистина започва да се движи

Когато отделяме време да почустваме есенцията, че това наше намерение Е вече реално, нещо магическо се случва. И това вътрешно превключване е Ключът, който допринася за външната промяна, за която толкова копнеем.

Следващата важна стъпка, на която трябва отново да се научим, е да отпуснем желанието да получим това за което копнеем. Т.е. идеята тук е не да се откажем от това за което копнеем, а да се научим да го задържаме на чувствено ниво, да го съхраним на равнище озарено, просветлено мечтание. Или да отуснем желанието за материалната придобивка, да осъзнаем, че няма нужда да се борим и тормозим за получаването на желаното от нас, защото знаем как да видим, да си представим, че то вече Е реалност.

Като например: "Желая "това и това" .... Виждам се в мечтите си, как притежавам "това нещо", чувствам радостта, щастието от това, че "нещото" вече Е реалност в живота ми, благодарен/а съм, че изпитвам тези чувства СЕГА и че съм озарен/а от мечтата за това".
В същото време вие чувствувате, че отпускате желанието да го притежавате, т.е.  дори и да не го получите, това няма да ви направи нещастни, а ще продължите да сте щастливи, защото сте изпитали радостта в мечтите си; защото сте благодарни, за това което имате в момента и то ви е напълно достатъчно; защото продължавате да вярвате, че мечтата ви Е реалност и ще получите дори нещо по-добро от това, което сте и представяли.

Замисляли ли сте се за разликата между  "имам намерение" (intention) и "възнамерявам" (intend)? Между ще опитам да го направя и ще го направя (или даже правя го)?

Кое е безусловното, а кое е условно?


Безусловно възнамерявате да се събудите всяка сутрин и да измиете зъбите си, например.
и
Условно имате намерение в събота сутрин да се събудите между 9.00 и 10.00 часа, а може би сутринта ви ще продължи до 12.00...

Опитайте се да вдигнете чашата с вода, която искате да изпиете.....
или
Просто вдигнете чашата с вода....

Кое ще е по-успешното, кое ще е по-конкретното?

По същия начин е и това с което искате да се занимавате в живота си.

Имате намерение и се опитвате да правите това, за което копнете или възнамерявате и правите това за което копнеете?

Подсказката е отново в това, как го чувствате, какви са милите ви във връзка с това. Ако го чувствате като реалност, то Е реалност. Ако го чувствате като намерение, то ще си остане намерение.


Какво значи това? А къде отиде Закона за Привличането тогава?


Може и да не ви се вярва, но такова нещо като Закон за Привличането няма!!!!
 Да бе да, как така? - най-вероятно се питате - Това е невъзможно!

И аз така си казвах, като го чух за първи път, но обяснението преобърна света на мечтите ми с краката на горе!

А и както знаем всичко е възможно, стига да вярваме в това и наистина да го искаме - ето ви отговора на това, защо няма Закон за Привличане.
Защото няма нужда да привличаме, каквото и да било, след като истински вярваме в него, истински го желаем, истински усещаме, че то Е реалност и истински възнамеряваме да го направиме, да го осъществиме!


Д-р Робърт Антони (Dr. Robert Anthony) е човекът, който отказа да приеме поканата за участие във филма "Тайната". Защото не можеше да се примири с мисълта, че голяма част от пъзела липсва в сценария на този филм. Частта, която разбулва Мита за Закона за Привличането.

В отговор на това, той създаде програмата "Тайната на Умишленото Създаване" ("The Secret of Deliberate Creation") с която опровергава, създалата се илюзия за магическата (няма нужда от действие) мисъл.
Ето линка: - http://www.thesecretofdeliberatecreation.com/moneymagnetcb.html

Всичко което си пожелаем, всичко за което си помислим то вече съществува във Вселената.
От тук нататък Изборът е наш доколко ще го превърнем във реалност с нашите мисли, нашите чувства и нашите действия.

Простичък пример за доказателство:
Вие желаете да гледате телевизия. Вие възнамерявате да натиснете копчето на дистанционното, за да осъществите желанието си, вие знаете, че това е безусловната реалност - ще гледате телевизия.

Включвайки телевизора, вие създадохте каналите или просто осъществихте нужното действие, за да изпълните желанието си?

Да! Както каналите на телевизията вече съществуват в ефира още преди да сме включили телевизора, така и нашите мечти вече съществуват във Вселената, само при мисълта за тях. Това което обикновено ни дели от тях е безусловната вяра, че те са вече реалност, за да извършим необходимото действие и да ги осъществим.

И отново, единственото което ни е необходимо е да се потопим в есенцията на чувството, че това за което копнеем е реалност СЕГА! Да си кажем: "Да! Аз правя това!"

Тогава вратичките и възможностите за осъществяването му се отварят и подреждат сами по най-добрия начин за нас.

Още един пример от собствения ми живот:
Когато започнах да прослушвам курса, за техниките които описвам ме посъветваха да имам и МР3 плейър, за да мога всяка сутрин да слушам океанските вълни, а и да мога да слушам курса където и да било. Нямах такъв и в началото не си и взимах, но с течение на времето разбрах, че ми е необходим. По това време вече бях станала доброволец и помагах в няколко организации. Но не работех и както ще прочетете в личната ми история по-долу се чувствах напълно зависима от човека с когото живеех и в същото време имахме големи неразбирателства помежду си. Все пак започнах да преглеждам плейърите и се спрях на най-обикновения за около 20 евро. И си казах, купувам го! Говорих с приятеля си, обясних, че много ми трябва и че страшно много го искам. Решихме, че ще изчакаме 2-3 дни до заплатата му. Но още на следващия ден ми се обадиха от една от организациите и ме помолиха да дойда веднага. Когато отидох ми платиха 20евро за помощта, която бях извършила. Казах че не ги искам, защото съм доброволец, но те настояха да ги взема, като обясниха, че са решили да ми ги дадат просто така, за да ми помогнат и на мен. И така аз получих моите 20евро за МР3 плейъра ми, без дори да си представям, че мога да получа какъвто и да било доход след като не работя. Без да привличам каквото и да било и да се обременявам с мисли за желанието си. Просто казах: "Купувам го!"

Живейте живота си, вместо да се опитвате или стараете да живеете!
Възнамерявайте да изживеете мечтите си, вместо просто да имате намерение да ги изживеете!


И така нека обобщим:

- Всеки от нас иска да живее по-добър живот и мечтае за това.

- За да осъществим мечтите си трябва да можем да отпуснем от желанието за материална придобивка.

- За да живеем по-добре трябва отново, да се научим да ценим и обичаме това, което имаме в момента.

- За да живеем по-добре трябва отново, да се научим да приемаме и обичаме себе си такива каквито сме, не чрез Его-Ума си, а чрез Мъдростта на Сърцето си.

- За да живеем по-добре трябва отново, да се научим да обичаме и приемаме света около нас такъв, какъвто е. Да даряваме частичка от себе си без да очакваме нищо в замяна.

- За да можем да обикнем и приемем всичко и всекиго, включително и себе си, трябва отново, да се научим да чуваме Сърцето си

- За да чуем Сърцето си трябва отново, да се научим да успокояваме Ума си

- За да успокоим Ума си трябва да излекуваме миналото си, да излекуваме детството си, да изчистим подсъзнанието си от Блоковете и Вярванията, които ни пречат в живота.

- За да изчистим подсъзнанието си трябва отново, да се научим да бъдем Наблюдатели и най-вече Самонаблюдатели

- За да можем да се Самонаблюдаваме трябва отново, да се научим да Почустваме чувствата си, да Осъзнаваме мислите си СЕГА в Този Единствен Момент, трябва да се научим да живеем в Настоящето

- В момента в който се научим да живеем в Настоящето, ние вече живеем живота за който копнеем, жадуваме и желаем.

Защото СЕГА в Този Единствен и Неповторим Момент, когато не сме обременени от мисли за миналото и бъдещето, всичко е възможно, всичко Е реално и осъществимо!

Защо казвам "отново да се научим" ?- защото всичко това ние го знаем и можем. Само, че сме забравили кои сме, забравили сме как да живеем по този начин. Това е станало поради подсъзнателните блокове и вярвания, които сме си създали и следвали през целия си живот. За това, реално, няма нищо ново за научаване, просто трябва да си спомним кои сме, за да заживеем отново щастливо и спокойно.

И накрая, искам да запомните, осъзнаете и разберете едно единствено нещо. Независимо дали тези техники ще ви допаднат, дали ще изберете други подобни или ще сътворите свои от натрупаните от вас знания. Но помнете всичко което ни се е случвало, случва и ще ни се случи в живота  се свежда до простичкия въпрос:


Как се чувствам СЕГА?

Ако напълно осъзнаваме, че СЕГА изпитваме Любов, Щастие и Радост, то и във следващия момент ще сме преизпълнени със същите чувства.
Ако напълно осъзнаваме, че СЕГА изпитваме Страх, Гняв, Омраза, то това ни дава:
- невероятния шанс да помислим със какво допринасят тези чувства в нас за спокоиния ни и мирен живот;
- невероятния шанс да разберем на какво може и иска да ни научи желанието в нас да породим такива чувства;
- невероятния шанс да се доверим на тези чувства в нас, да ги приемем и да ги обикнем, защото са част от нас;
- невероятния шанс да повярваме, че можем да трансформираме тези чувства в положителни
- невероятния шанс да вярваме и да чувстваме, че всичко е за добро и да знаем, че винаги можем да постигнем положителен край от създалата се ситуация.
- невероятния шанс да осъзнаем кое е нужното действие и кога е нужно да го извършим, за да увенчаем положителния завършек!

Когато осъзнаете, че сте във вихъра на негативните си емоции и започнете да се Самонаблюдавате, за да  почуствате как именно се чувствате СЕГА, винаги се опитвайте да  разберете към кои от основните 4 блока ви водят вашите негативни мисли:

- Никой не ме обича!
- Аз не съм в безопасност!
- Светът не е безопасно място!
- Не вярвам в Бога!

И помнете, посланието на Сърцето Ви:

- Вие никога не сте сами!

Бъдете Наблюдатели, Осъзнавайте Как се чувствате всяка секунда от живота ви, Живейте желания от вас живот!
 ssm5 ssm5
« Последна редакция: Януари 24, 2012, 11:42:29 от Lenny_Pld ॐ (With love) » Активен
Любляна
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 72


« Отговор #3 -: Януари 23, 2012, 02:15:00 »

В тази история бих искала да Ви разкажа за живота си през последните 2,5 години.

Но първо на кратко ще опиша живота си преди този период, като го разбия на основни за мен  области.

Аз самата - трудно се чувствах уютно и комфортно в кожата си. Много често изпитвах страх от провал, че не съм достатъчно добра, за да се справя, че все ще омотая конците. Не вярвах, че всичко хубаво, което ми се случва, ще продължи дълго, все ми се струваше, че много скоро ще свърши и така и ставаше. Постоянно се съмнявах, във всичко.

Любовни отношения - тук ще ви разкажа една история:
Когато бях на 16 год една съседка ни предложи, да ни гадае на кафе с приятелката ми. Въпреки, че и до ден днешен не вярвам в такива неща, тогава за забавление се съгласихме. Жената ми каза - на прага ти стои едно синеоко момче, голяма любов, дълга връзка, но ще се разпадне. След което ще се запознаеш с тъмноок и тъмнокос мъж, ще създадете семейство и ще имате близнаци.  Сценария ми хареса и реших да го запиша. Като от себе си добавих, че ще живея в чужбина с избранника ми. Така записаното "предсказание"  съхранявах дълги години, докато не го изгорих поради определени обстоятелства в живота ми. Но продължавах да го помня и мисля за него. Записването на "предсказанието" и постоянната ми мисъл за него, явно изиграха ролята на манифестиране, звщото.... Около 2 месеца след "предсказанието" на прага ми наистина застана  синеок мъж, с когото прекарах 11 години от живота си. Единайсет годишна връзка, в която много скоро започнах постоянно  да се чувствам пренебрегната и самотна, все желаех да докажа любовта си, но това никога не се забелязваше . Жадувах за внимание и общи дейности, които никога не получавах. Отказвах се да следвам собствените си желания и интереси, за да прекарвам времето си с обекта на любовта ми и винаги оставах сама. Това постоянно ме караше да се сещам за онзи черноокия и да желая да го срещна. И в същото време си казвах, че това гадание беше само на шега, едва ли е истина, а пък и толкова години на вятъра ли да ги захвърля. Така 11 години аз все напусках и се връщах. Толкова, вече бях изстрадала всичко, че като сложих последната точка, просто продължих да живея .... И разбира се, докато не отпуснах копнежа за тази моя неразбрана любов, аз не срещнах черноокия младеж. Срещнах го, година и подовина след като прекратих връзката си. И тогава разбрах, какво означава да обичаш истински. Разбира се, връзката ми с него ме отведе да живея в чужбина, както си го представях аз! Сега само чакаме близнаците Smiley
За приятелката ми, предсказанията не се сбъднаха, а днес като я питам дори не помни, че са ни гадаели. Така, че Нашите вярвания, създават Нашата реалност!... а не гадателите.

Приятели, колеги - чувствах се сред тях постоянно игнорирана, различна, неразбрана, неоправдана. Постоянно бягах, променях изцяло живота си, сменях хората с които общувах, като си казвах сега вече ще е по-различно, но всичко се повтаряше. Истинските ми приятели се брояха на пръстите на едната ми ръка, но и с тях се виждах рядко.

Работата - винаги успявах с работата, не съм оставала и за един ден безработна. Винаги бях уволнявана (освен от последната), но заради неразбирателства с шефовете.

Пари - някак си винаги имах пари, никога не съм се притеснявала, колко, какво и защо. Спомням си, че една приятелка все ми казваше: "Работиш за 200лв и пак успяваш да спестиш, аз собствен бизнес имам и съм затънала в дългове"

Обикновенно изводът на всеки един, който ме е познавал бе:

"Абе, готин човек си, ама мноооооого странен."

Но никой не можеше да ми обясни в какво се състои мойта странност.

Промяната започна да настъпва за мен някъде преди 2,5 год. след като изгледах филма "Тайната". Спомних си, че за страшно много неща съм била, като пророк, но те бяха само отрицателни ....

Тогава дойде първото ми изпитание в което трябваше да почна да се уча как да приемам страхове си и да ги превръщам в позитиви за мен.

В този момент аз работех в международна фирма, на длъжност на която бях поканена без да кандидатствам за нея.  Като работата, която вършех, бе страшно отговорна и се извършваше само от мъже навсякъде по света (в рамките на фирмата ) и аз бях единствената жена. Ползвах се с огромно доверие сред колегите в офиса и чужбина. Беше най-добрата работа, за която можех да мечтая. 
Смениха шефа, взеха външен човек. Тъй като бях свикнала, че мнението ми се зачита и изслушва, останах шокирана, когато бях прекъсвана на полудума и се взимаше под внимание само мъжкото мнение и то на хора, които бяха смятани за лаици във фирмата. В мен започна да бошува съпротивление и желание да се докажа. Което удряше постоянно на камък, до такава степен, че се превърна в страх да загубя най-страхотната работата, която съм имала.
Тогава прочетох последният хороскоп  в живота си, до сега. Защо последния, защото това което пишеше там, ме накара да осъзная, че аз мога всичко. И че нямам нужда от предсказания. В хороскопа пишеше:
Премахнете страховете си, защото те ви пречат да се чувствате истински щастливи!

Което, аз в последствие преправих на

Приемете страховете си, защото те ви пречат да се чувствате истински щастливи!

Невероятно точно и навреме. Тогава аз просто престъпих през себе си, през егото си, преглътнах гордостта си. Приех страха си, който реално не бе да загубя работата си, ами, че аз не мога да се справя, че не съм достатъчно добра, че съм жена и съм слаба, и че някой наистина вярва в това. Аз просто повярвах в себе си!

Престанах да се противя, започнах да слушам и да изпълнявам и даже да искам извинение (от шефа)

Така стана и когато трябваше да се вземе едно много важно и отговорно решение. Аз предупредих, че не бива да го правим, но се съгласих със заповедта на шефа.
На другия ден от международния офис пристигна едно триметрово дълго писмо пълно с обвинения и заплахи. В отговора си копирах шефа  и вместо да прехвърля, цялата вина върху него (т.к. заповедта беше негова) аз оправдах ситуацията с капацитетен проблем. Тогава шефа ми ме извика и най-искрено преподнесе извиненията си и каза, че ще го правим по моят начин. Така спечелих и неговото доверие, и желанието му да ме търси за съвети. Т.к. не само се извъртях ловко от ситуацията, но запазих и неговото име чисто.

Какъв ми беше урокът - смирението! Да се науча да престъпвам през гордостта си, през страха си и да повярвам, че да се смириш, без да се инатиш и да направиш добро напук на злото, също може да ти е от полза!

Е, страхът ми да загубя работата си се оказа безпочвен и по още една причина. Междувременно срешнах любовта на живота си. Колега, но от международен отдел.

И така аз отново променях изцяло живота си, но за първи път го правех окрилена от любовта, а не бягах. Бях уверена, че съм права. За 1 месец взех решението и напуснах прекрасната си работа, оставих дом, родители, приятели, родината си. 

Можете да предположите, всички казваха ти си луда. Но аз обичах истински!

Тогава се поддадох на увещанията на майка ми да излъжа "благородно" роднините си, че не отивам да следвам любовта си, ами съм си намерила работа в чужбина. Противях се много, но го направих заради нея. Разбира се, в последствие се наложи да сърбам много горчива чорба ... Това беше последната лъжа в живота ми.

Когато пристигнах в Словения, родителите на човека с който бях решила да споделя живота си, реагираха остро отрицателно. Без дори да се запознаят с мен, макар и да знаеха, че пристигам, със заплахи и ултиматоми изискаха да се върна обратно. 

Аз продължавах да вярвам в Любовта ни и научила урока за смирението, престъпих отново през гордостта си, събрах си багажа и само 10 дни след като бях напуснала дома си се прибрах. 
Можете да си представите мислите на хората, които всъщност знаеха,  че съм заминала по договор .... Да не говорим, аз колко срам брах ....

Тук, след като се прибрах започнаха страховете ми. Ами сега,  останах без работа, неизвесно, кога ще се върна пак в Словения, а ще се върна ли вообще, правилно ли ми беше решението и  загубих ли или спечелих със всичко това. 
Дълбоко в мен продължавах да обичам и да варвам, че всичко е за добро!
Върнах се една седмица след това, но някак си насадилите се страхове в мен, ме караха да гледам на нещата под различен ъгъл. Съмненията отново бяха обхванали душата ми, отново се чувствах неоправдана. 
Като капак на всичко, приятелят ми ме оставяше сама вкъщи, когато все още не познавах никого, без достъп до интернет, в настъпилото студено време, когато и на разходка не ти се излиза, а дори и да изляза няма с кой да си поприказвам, защото не говорех езика още. А той си вееше байрака натам насам или си играеше игри на компютъра и се изключваше от света.  В последствие се стигна се и до там, че излизаше без да каже къде отива, не отговаряше на обажданията им и почна отново да общува с бившата си приятелка.

Разговорите, че имам нужда от социално общуване, не водеха до никъде, освен до обвиненето, че съм твърде взискателна. 
Онези чувства на самотност и липса на внимание, които изпитвах в предишната си 11 годишна връзка, ме заляха с пълна сила отново. Умът ми не можеше да побере, как така след такава, искрена и безрезервна любов, пред мен отново стои онзи същият мъж, за когото аз се борех и търсех ключа към сърцето му 11 години. И след като се отказах и затворих и тази страница на моят живот, сега абсолютно същите случки, разговори, думи и чувства нахлуваха отново с пълна сила в живота ми. И то от човек, който ме боготвореше.
Обвинявах, терзаех се, търсех причината в мен .... Но изглежда нищо не помагаше ....

Аз продължавах дълбоко да вярвам, че Той е истинската любов!

Междувременно, бях поканена на 2 интервюта в една фирма, което ми даваше огромни надежди, че ще почна работа и всичко ще се оправи. Ползвах Закона за привличането, представях си как сутрин се оправям за работа, пътувам за там, работя в офиса, рисувах го, мечтаех. Така 2,5 месеца, докато не получих писмо, че са избрали друг. Никога до сега нямах проблеми с намиране на работа, но ето и че единствената област, където усещах сигурност също ме изоствави. Не подейства дори и закона за привличането..... Защо? Защото си мислех, че единствено работата може оправи всичко, че там е ключът, не можех да отпусна желанието да получа работата и се тормозех с него. 

Всички мои страхове и проблеми, които изпитвах в различни области от моят живот ми се срупаха на куп на главата, бях изпаднала в самосъжаление, стигащо до срам и вече не можех да разбера, кое е правилно и кое не е правилно.

Но все пак получих доказателство, че ако поискам "правилното" нещо,  т.е. нещото, което наистина искам от сърце, нещото, което не е материално, ще го получа. В една от самотните ми вечери излязох на кафе, взех тефтерчето си и почнах да пиша: Какво всъщност желая... Дали е работата, за която толкова се тръшках, дали е независимост или просто да съм Щастлива. Определено се спрях на желанието да бъда Щастлива и, невероятно, но само 20мин след това, на съседната маса седна едно руско говорящо семейство. След малко отидох при тях и попитах, дали може да съм им приятелка, защото не познавам никого тук. А жената отговори, че в града е пълно с руски семейства и ще ме запознае с всички. И така, аз открих едни от най-истинските си приятели в живота ми и най-готиното е, че са много. 

Тази случка ме окрили и възобнови желанието ми да продължавам да търся изходи от ситуацията.  Чрез привърженици на филма "Тайната" попаднах на този сайт

http://www.dreamsalive.com/- Където създателите му помагат на хората да намерят себе си и да изживеят мечтите си.

 Започнах да чета всичко и да слушам всеки безплатен телесеминар, който пускаха. Съгласявах се със всичко и пак не можех да разбера, как така, тази кал в която съм затънала до ушите сега, може да бъде Дар в живота ми. Как така всичките тези страхове и съмнения, че постоянно ме лъжат, крият от мен, че ме избягват, че съм 100% зависима от човек, когото познавам едва 3-4месеца, обидата, разочарованието, че този, човек замени посланието "Обичам те" с "Тук си все още само, защото се чувствам отговорен, че те доведох в тази страна" могат да ми бъдат от полза и да ми помогнат.

И все пак, Аз продължавах дълбоко да вярвам, че Той е истинската любов! 

Периодите се сменяха от лоши, към още по-лоши. Държаха ме само неща, като това, че станах доброволец и помагах на деца с проблеми и на душевно болни хора. Където всъщност и аз получавах огромната подкрепа на хората. И неспирното прослушване на тези песнички:

http://m.youtube.com/index?desktop_uri=%2F&gl=BE#/watch?v=2ET_m40lnK4

Michael Jackson - Smile

Колко хора могат да се усмихнат, на проблемите си и да вярват, че всичко Е наред и всичко ще Е наред?

Аз се научих и всеки го може! Повярвайте ми!

http://m.youtube.com/index?desktop_uri=%2F&gl=BE#/watch?v=rkam2eX2ROY

Nickel backs - If today is your last day

Колко хора живеят деня си като последен и вършат всички тези неща които се пеят в песничката?

Аз се научих и всеки го може! Повярвайте ми!

Поддържашеме и Филмът "Конг Фу Панда"

Невероятно колко истина има във всеки кадър от този филм, във всяка реплика от този филм. 
В този филм е събрана цялата истина, как да изживееш мечтания  от теб живот от началото до края, само се загледайте и заслушайте внимателно.

Купих си един от курсовете, от сайта, който дадох по-горе. С последните пари, които ми бяха останали на българската картата. Но нещо все ме спираше да започна да го слушам. Някак си повече се отдавах на болката. 

Въпреки това:

Знаех, че Той е истинската ми Любов! Благодарях, че съм имала възможността да изпитам, такава истинска и всеотдайна любов!

Вярвах и, че аз съм неговата истинска любов и, че просто неговата душата се беше заключила, а аз продължавах да не намирам ключа!

 Но знаех и, че въпреки, че ще продължа да обичам този човек цял живот, аз повече не можех да продължавам да живея така. За това изпълнена със смесените чувства на любов и обида в един момент аз реших просто да изчезна от живота му.

Знаех, че искам да остана в страната! И така, със 100 евро в джоба и все още не говореща езика, аз останах на улицата! Приех и това предизвикателство на живота!

Тогава една приятелка ме принуди, да остана да преспя в тях, а хората от доброволческите организации започнаха да ми търсят дом и работа.

След два дни, той ме намери, колкото и да се криех, и със сълзи на очи ми каза, че е разбрал грешката си и, че всичко може да бъде по-различно.

Разбира се, понеже го обичам, аз му повярвах и се върнах!

Но този път, реших да спра със самосъжалението, да повярвам истински в себе си и да почна да променям себе си, а не него!

Започнах да прослушвам курса, който си купих и живота ми се промени коренно само за 1,5-2 месеца.

Първото което направих е да записвам мислите си, когато мисля за проблемите които имам. Това ми помогна да се превърна в Наблюдател отстрани и да виждам проблемите в дълбочина, като изначална болка, а не повърхосната в момента. След като откривах всяка изначална болка, аз се свързвах на подсъзнателно ниво с вътрешното си дете, за да се сетя, каква е била случката причинила тази болка в мен. След това прощавах, защото разбирах, че повечето от хората не са искали да ми причинят, това което съм си помислила. А дори и да са го искали, то е било проекция на техните вътрешни проблеми и не си струва да продължавам да съм обидена, на хора, които страдат също като мен.
Активен
Любляна
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 72


« Отговор #4 -: Януари 23, 2012, 02:16:49 »

Аз открих 6 мои подсъзнателни блокове. Нека ви разкажа, какви бяха те:

Винаги когато започвах, да пиша за проблемите си, започвах от чувствата на съмнение и страх, че съм лъгана, че крият от мен и, че отношенията ми не са открити. В последствие стигах, до изначалния, същинския страх и правех връзката с детето. 

- Първият страх, който осъзнах бе, че винаги през живота си съм се бояла да загубя, каквото съм получила. Винаги, когато съм получавала нещо ценно ме преследваше въпросът 
До кога ли ще го имам това, толкова е хубаво, но НЯМА КАК да е вечно, колко време ли ще му се радвам?  И естествено нещото изчезваще от живота ми мнооого бързо. Такива въпроси  си задавах и по отношение на приятеля ми. До кога ли ще ми повтаря, че ме обича, колко ли време ще продължи, НЕ МОЖЕ да е вечно? И да, както ви разказах по-горе бързо свърши. 
След като за първи път се свързах с вътрешното си дете, видях следната картина:
Аз седях в тъмна стая, скрита и свита в ъгъла и с ръце вдигнати накръст и предпазващи главата ми, все едно от удър. 
Когато си във връзка с детето в теб, ти трябва да му даряваш огромна любов, за да знае, че повече никога няма да бъде само и винаги ще има кой да го обича.
Зададох въпросите си, за да се сетя какво ми се е случило, че все ме е страх да загубя, каквото получавам. Но не получавах отговор. Тогава ми се прииска вместо да се прегърна, да се хвана и да се разтреса. Разумът ми се включваше постоянно, като ми повтаряше това са щуротии, нищо няма да стане, никакви отговори няма да получа, какви са тия глупости. Но в сърцето си знаех, че истината е другаде. Накрая трябва да събереш всички мисли, които са минали през ума ти и да анализираш, как се чувстваш в този момент. Тогава  аз много ясно и точно се почуствах ИЗГУБЕНА!
Това чувство провокирка в мен споменът, че когато бях на 2 годинки мама ме изгуби или по-точно аз изгубих мама и тръгнах да я търся по улицата, докато тя е била все още в магазина, а хора ме спряха на  сфетофара, за да разберат какво става.  Раздялата беше точно за около 5 минути, но това беше достатъчно, за да си помисля че не съм в безопасност. За едно дете целият свят е Мама, ако нея я няма стресът би могъл да изглежда като краят на света! За мен, явно е било така. Майка ми, ми разказа, че съм изглеждала ужасно изплашена и стресирана. Макар и двегодишна аз имах спомен за това пътуване до Сандански, спомнях си мястото и бабата, където живеехме, спомнях си  разходките вечер около къщата на Баба Яга. Но бях напълно забравила за изгубването, въпреки, че е била толкова стресова ситуация. Разумът ни има свойството да забравя случките причинили ни силна болка, на съзнателно ниво, но на подсъзнателно споменът остава и това провокира повечето ни проблеми в живота. Най-вероятно за това впоследствие през целия си живот съм изпитвала срах, да  изгубя това което съм получавала. Но тъй като водещ все пак е бил страхът, крайният резултат е оставал загубата и това е увеличавало болката все повече и повече. След като разбрах първопричината на този мой страх от Загуба, аз осъзнах, че той е безсмислен, т.к. е проекция на детския ум от точно онзи момент тогава, точно в онази секунда, когато съм изгубила мама. Осъзнах, че подсъзнателно съм искала да се предпазя да не изпитвам тази болка отново. Осъзнах и, че днес този страх не ми е от полза и, че е много по-приятно е да се отдадеш на радостта от нещата които получаваш, отколкото да се боиш да ги изгубиш. От тогава този страх е изчистен, болката е опростена и чувствата са излекувани даже и на подсъзнателно ниво.

- На следващия етап чисто и ясно изолирах чувството ИГНОРИРАНА! Винаги съм се чувствала игнорирана, обделена с внимание от приятели, колеги, събеседници, партньора. Отново се свързах с вътрешното си дете. Картината бе същата - аз в тъмния ъгъл и отново исках да се хвана с две ръце и да се разтреса.
Изплува следният спомен. Аз съм около 7-годишна. С група деца сме намерили ключове от едни тавански помещения и се събираме от време на време там. Дори бяхме прибрали едно бездомно куче. Това винаги съм си ги спомняла. Но следващия момент беше като изтрит от паметта ми, докато не го възстанових. Приятелите ми решиха, че не желаят да идвам повече с тях, искаха да им върна ключа, бяха ме притиснали в един ъгъл, в центъра на града  и се питваха да ми го отнемат. Аз не им го дадох и тогава те високомерно ми обърнаха гръб и ме осавиха сама. Бях игнорирана, никой вече не искаше да бъде с мен, аз бях остнала сама. Причината защо така поискаха, се опитахме да възстановим с момичето, което беше водач на групата тогава. Беше една книжка, която аз взех, но се оказа, че и тя я е искала...
Тази болка се преповтаряше постоянно в живота ми, колкото и да почвах отначало, с нови хора, накрая свършах отново и отново с чувството Игнорирана. Когато разбрах, защо е ставало така, простих на децата, на себе си и осъзнах, че мога да имам приятели. Осъзнах че това, че не ми се обаждат или не отговарят на обажданията не означава, че ме игнорират. Осъзнах, че аз мога да ги търся постоянно и да доказвам приятелството си и да не ги оставям при първото си съмнение в тях, както правех преди. Приех се такава, горделива, престъпих през егото си и се научих да бъда истински приятел, който не обвинява и съди, а просто обича приятелите си. От тогава създадох много приятели в Словения, мога да кажа, че са най-добрите приятели които съм имала. 

- Следващия страх или по-скоро болка, която открих бе, че не вярвах в себе си, абсолютно винаги мислех, че съм се провалила, че не съм достатъчно добра и постоянно се самообвинявах. Този блок разкрих, чрез упражнението Откриване на Ограничаващите ни Вярвания. Докато го упражнявах се сетих за една семейна приятелка. С децата й растяхме заедно. Тази жена, макар и много близка, цял живот целенасочено ме обиждаше и недооценяваше. От както се помня аз винаги съм чувала от нея и от децата й в мой адрес:
-Кой тя? Тя това не го може, тя никога няма да се справи. Тя е твърде глупава. Ха-ха-ха

Колкото и да исках да се докажа никога не получавах възможността, защото никой не ме и слушаше. А и подкрепа от родителите си също не получавах. Даже до скоро, до откриването на блоковете ми аз продължавах да се чувствам конфузно в  присъствието на тази жена!
И така, след като цял живот си слушал, че ти не струваш за нищо, най-вече от детска възраст, на подсъзнателно ниво то ти се е набило в мозъка. И колкото и да си мислиш на съзнателно ниво, че това не е така и да вярваш, че това не е така, подсъзнателно се съмняваш, обвиняваш се при най-малкия провал и губиш вяра в силите и възможностите си. Това особенно си личи когато си изправен пред проблем или пред някого, който по същия начин иска да те мачка в живота ти.
След, като се сетих, че тази жена така е омаловажавала мойта личност, като дете, а и след това. След като осъзнах, че всъщност, това са били само нейните приказки, а аз изобщо не съм, човекът, който тя описваше. Че всъщност силата е в мен и аз мога да вярам в себе си. Простих и на жената и на децата й, на родителите си и на себе си. Простих и започнах да Вярвам в себе си. От тогава не се провалям, и даже успявам във всичко. И то не защото не срещам препятствия и предизвикателства, а защото знам, че дори и сега решението ми да не ме доведе до крайния резултат е не защото съм се провалила, а защото трябва да се науча на нещо. Защото Вярвам, че в живота ми всичко е правилно.

- Четвърти блок - винаги през живота ми съм се чувствала някакси неуютно, некомфортно, страхувах се да се себеизявявам. Все се боях да покажа детското в себе си, срамувах се от тези мои чувства и желания да се държа по-детски. Например не можех да направя простичкото нещо - когато съм сама в гората или някъде сред природата, да разперя ръце и да извикам с все сила, защото ми е гот сега. Мисълта да го направя пораждаше вътрешни чувства на дискомфорт и срам, въпреки, че няма кой да ме види. Да не говорим за излизане на сцена и държане на реч пред много хора.
Когато се свързах с вътрешното си дете, за да попитам защо ме е страх и защо все се чувствам по този начин, пред мен отново възникна картината, където аз седя в тъмния ъгъл и се предпазвам от удър и отново ми се искаше да се хвана и да се разтреса силно. Тогава реших да не разпитвам за тези проблеми ами да попитам защо ми се иска да проявя такава агресия към себе си. След като задодох въпроса пред мен веднага изникна един спомен. Този спомен не е мой личен, а по-скоро разказ на мама. Когато съм била на около 2-3 месеца, на мама поради огромен стрес и спира кърмата. Тя това не го разбира около ден-два, а аз поради недохранване не съм спирала да плача с часове. Поради  стреса и моят наспиращ плач, на майка ми не са й издържали нервите и ме е хванала и разтресла много силно, като е извикала: "Какво ти става? Какво? Защо не спираш да плачеш? Какво искаш? Няма ли да млъкнеш, вече!" това определено ме е накарало да спра да плача, но мама казва, че съм изглеждала и доста стресирана. След това тя веднага ме е нагушкала и нацелувала, разбира се, а и до ден днешен изпитва вина.
Не знам дали подсъзнателен блок може да се създаде на толкова малка възраст и споменът да съществува само на подсъзнателно ниво. Но щом травми могат да бъдат нанесени още при раждането и да се оправят с рибърдинга или с дианетика, то защо не?
А и факти са: 
- в представите ми се виждах, като дете което иска да се защити от насилие. А в общи линии, друго насилие върху мен не е имало.
- все исках да се хвана и да се разтреса, както мама го е направила тогава.
- когато единствения начин да изразиш болката си пред мама е да плачеш, а тя не те разбира и те хваща и разтриса  и ти вика насреща, според мен е нормално да се почустваш неуютно, дискомфортно, да си помислиш, че явно не се изразяваш правилно щом не те разбират.
Наистина не знам, дали всичко това е възможно, но определено този паралел, който проведох между разказа на мама и начина по който се виждах аз като дете на подсъзнателно ниво ми помогна да отключа тези чувства в мен. Помогна ми да пожелая да изявявам детското в мен, да не се срамувам да се представя такава каквато съм пред хората и пред мен самата. Помогна ми да възвърна, чувствата на уют и комфорт и да се чувствам по този начин във всеки един момент от моя живот, дори и да съм изправена пред проблем.
Този път докато бях все още свързана с вътрешното ми дете реших да се хвана за ръка и да се изведа на вън на слънчевия двор, където подскачах и се радвах под слънчевите лъчи. От тогава в представите си се виждам облята от слънчевата светлина и огрята от истинската любов  към себе си.

- Пети блок - ровейки се из мислите си и с помоща на учителя ми установихме, че ме страх да остана без любовта, която имам в момента. Имам предвид любовта на приятела ми. За това аз винаги съм се борела за нея, винаги съм искала да докажа, че обичам. Винаги съм жаждала внимание, но не съм получавала. Когато съм искала нещо да бъде по-моему, а приятелят ми не се съгласяваше аз първо молех да бъде направено така както аз искам, после се противях да бъде така както той казва и накрая винаги се съгласявах да бъде неговото, само и само да сме заедно.
След като се свързах с вътрешното си дете си спомних, че когато бях на около 8-годишна възраст ние живеехме в товашния СССР. На баща ми му се наложи да се върне по работа за кратко време в България, но поради определени причини не се върна около 2 месеца. Той толкова ми липсваше, че аз всеки ден чаках на спирката пристигащият рейс, въпреки че знаех, че няма да си дойде днес. За да отвлече вниманието ми мама ми предложи да избродирам един слънчоглед с надпис от долу "Добре дошъл, Тати!" Тъкмо го завърших и татко си дойде. Бях страшно щастлива, толкова го чаках. Когато пристигна тръпнех в очакване да му го подаря и да видя радостта в очите му. Но той само взе бродерията от ръцете ми, каза: " Да, да благодаря!" - и не обърна повече внимание нито на мен, нито на това което бях направила за него. Аз очаквах, че съм му липсвала точно толкова, колкото и той на мен. И че като ме види ще ме прегърне, целуне и ще ми се радва, но това не се случи. Това ме накара да си  помисля, че не съм се постарала достатъчно и, че бродерията не му е харесала. Че не заслужавам любовта му и вниманието му щом не съм се постарала достатъчно за него.
Това се отрази в живота ми с желанието ми да се боря за любовта, която изпитвам, да търся заслуги и одобрения от човека с който съм. И съответно при пасивна реакция от отсрешната страна се самообвинявах, че не се старая достатъчно и се тормозех с мисли, какво още да направя, че да заслужа любовта. 
Когато разбрах, каква е първопричината на тези мои страхове и самотормоз аз простих на баща ми, че е постъпил така. Всъщност, то нямаше какво да се прощава толква, защото след разговор с майка ми се установи, че споменът ми, че баща ми е отсъствал 2 месеца е само проекция на детският ми ум. Реално вместо 1 седмица го е нямало 14 дни. Но за мен те изглеждаха като вечност, а това че не ми е обърнал внимание в този момент е било следствие на проблеми във връзка пристигането му и работата му. И просто съзнанието му е било ангажирано с други важни неща, които са му попречили да отреагира на момента по начина по който съм очаквала.
Осъзнах, че няма нужда да доказвам, че обичам, няма нужда да се боря, за да задържа любовта. 
Достатъчно е просто да обичам с цялото си сърце, да знам и да осъзнавам, че АЗ обичам и да не искам нищо в замяна. 
Така аз си спомних, какво означава да обичаш истински и безусловно и бера всеки ден сладките плодове на взаимната Любов!

И така аз разкривах блок след блок. Животът ми се променяше, аз се променях. Позитивизмът вече заемаше огромно място в ежедневието ми. Но нещо все още ми тежеше, нещо не ми даваше да се почуствам напълно щастлива. Препрочетох записките си и мислите си. И установих, че за да стигна и да разкрия всеки от петте блока аз тръгвах от чуствата на съмнение и страх, че крият от мен и ме лъжат. И въпреки, че бях разкрила толкова много блокове аз продължавах да се тормозя с тези чувства и страхове. Тогава реших да поговоря с вътрешното си дете и за тях. Споменът, който изникна, резултатът който постигнах промени живота ми коренно, освободи ме от най-тягосният товар, който носих през годините.
Преди свързването с детето в мен, докато разсъждавах върху тези свои мисли аз се сетих, че на вързаст около 15 години аз приех една мисъл на Рене Декарт за своя истина и живеех с нея много години. А тя е:

„За да открием истината, нужно е поне веднъж в живота си да подложим всичко под съмнение, доколкото това е възможно…” – Рене Декарт

И така аз подлагах всичко на съмнение и действително откривах истината, но тя винаги беше с негативен резултат за мен. 
Защо? Защото не изхождах от Вярата, не изхождах от Любовта, а  от Съмнението.

Свързах се с вътрешното си дете и разпитах защо все се съмнявам и защо все ме е страх, че ме лъжат и крият от мен. Споменът ме срази. 

Аз не познавам баба ми от страна на майка ми. От малка знам, че тя е починала от болно сърце, когато майка ми е била на 12 години. 
В момента на спомена ми аз съм на 11 години. Денят е рожденият ден на баба ми. Аз се сещам за датата и казвам на мама:
- Днес баба би имала рожден ден!
Мама ме поглежда и с въздишка казва:
- Да! А аз бях на твоята възраст, когато тя си отиде. И аз толкова плаках и я обвинявах, че ме е изоставила.
- Но защо си я обвинявала нали е починала от сърце? Тя не го е искала! - непроумявах и питах аз.
Тогава мама ме погледна сконфузено и каза:
- Оххх, изпуснах се....! Тя .... баба ти всъщност не е починала от сърце, тя ..... се обеси!

Шок. Разбирах, че мама е искала да ме предпази и защити от толкова негативни емоции в детството ми. Но все пак я разпитах:
- А защо се е обесила?
- Защото - започна да разказва мама - в СССР излизе закон, че полувишисти не могат да преподават в средно образователни училища. Баба ти след неколкократни понижения на работното място, от учителка, бива преназначена за възпитателка в детската градина. Един ден тя взела остатъците от обедното хранене на дечицата, които се изхвърляли, за да ги даде на животните вкъщи. Поради което, трябвало да последва съд и да се реши, да бъде ли уволнена, защото бе обвинена в кражба. Това страшно наранило самочуствието на баба ти, защото тя се ползвала с голям авторитет в работата си. След като споделила притесненията си с дядо ти, той й казал: "Прави каквото щеш, ако искаш върви и се обеси!" - след като не получила морална подкрепа и от него, поради срама, който изпитвала да се изправи пред съд за такова нещо,  баба ти послушала дядо ти и се обесила ...

В онзи момент с целия си разум на 11-годишно дете аз осъзнавах, че цялата тази лъжа, че всичко това което мама е криела от мен е било за мое добро, но все пак тя не дойде при мен да ми каже: 
-  Ела, седни искам да ти разкажа нещо, баба ти ... така и така .... Не ти казвах това преди ... защото и защото ... 
Тя просто се изпусна и издаде лъжата си. 
Цялата тази ситуация, целия този разказ преобразиха образа и представата ми и за трите личности, които аз смятах по-детски за съвършенни. Те просто рухнаха. Мама ме е лъгала, баба ми е била слабохарактерна и е изоставила майка ми, като дете, дядо ми е бил егоист и не е подкрепил жена си в труден за нея момент. Значи след като толкова близки хора не са искрени с мен, аз трябва да се съмнявам във всекиго и във всичко....

Простих на мама, защото независимо, че ме е лъгала, тя го е правила т.к. е вярвала, че е за мое добро, а и на всекиго му се случва да се изпусне. Простих и на баба, защото всеки човек проявява слабости в живота, нейната е била с фатален край, но всъщност се иска голяма смелост да отнемеш живота си. Простих и на дядо, защото най-вероятно, за него като мъж това не е било чак толква голям проблем и е знаел, че ще се справят и с тези думи, не е искал я прати на смърт, а по-скоро а омаловажи проблема, като се е надявал тя да оцени живота повече от работата или срама ....

Научих се да намирам положителното във всяка ситуация.

След като разбрах от къде е произлизало желанието ми да подлагам, всичко на съмнение, след като осъзнах, че така само изравям негативната истина, аз почнах да Вярвам, да вярвам доброто, в положителния изход. Аз вече знаех, че Аз контролирам живота си и, че както съм позволявала на негативните чувства да контролират миналото ми, така мога и да позволя на положителните емоции и мисли да контролират настоящето ми и бъдещето ми. 

Както най-вероятно забелязахте, съвсем не е обезателно Подсъзнателните Блокове, да са предизвикани само от силно травмиращи случки и събития. Защото при децата дори и безобидни случки и събития остават запечатлени на подсъзнатело ниво като травми. Основната причина в повечето случаи е, че в онзи единствен момент за детето е важно, какво е почуствало то и какво си е казало, а не каква всъщност е  била постъпката спрямо него. За това обикновенно  споменът се забравя и остват само чуствата.

Докато работех с подсъзнанието си, аз помагах като доброволец в няколко организации, една от които беше за деца с проблемни семейства, а също така помагах много на своите приятелки, гледах децата им, возих ги с колата си по магазини, болници. И не исках нищо в замяна, просто желаех да помагам. В последствие получих стократно възмездие. 
Животът ми упорито ме насочваше, към децата. За мен това беше много странен факт. Защото аз цял живот вярвах, че не обичам децата, че не знам как да се държа с тях и че те не могат да ми дадът нищо което да ми е необходимо. Някак си постоянно отричах присъствието на децата в живота ми и ги избягвах панически. В последствие се сетих, че мама винаги ми е повтаряла, че не знам как да се държа с децата, че не съм могла да се предпазвам от тях и че ако някое дете ми бъркне в очите, няма и да се помръдна. Чудя се, ако мама тогава е знаела, че трябва да намира положителното във всяка ситуация и вместо по-горе описното ми беше казвала, че до такава степен обичам децата и ги приемам, че търпя всякакви прояви от тяхна страна, дали щях да знам целта на живота си изначално?
Активен
Любляна
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 72


« Отговор #5 -: Януари 23, 2012, 02:18:03 »

И така, след разкриването на последния шести Блок, животът ми стремглаво пое пълен обрат. Нека ви разкажа за някои случки, проблеми или предизвикателства, които имаха положителен завършек за мен.
Пред очите ми, ставаха много интересни и невероятни неща. Като например:

- Аз се променях и споделях тези вътрешни промени с приятеля си. След всеки мой напредък, аз виждах възраждащата се искрица любов и щастие в очите му. И някак си заедно с мен, макар че той си оставаше същият, но все пак се и променяше. Всъщност, по вероятното е, че просто аз се промених и промених и начина, по който гледах на него, а той само изявяваше все по-голямо желание да бъде с мен, да споделя живота си с мен и да ме следва. Благодаря ти!!!!!!

- Около месец и половина след като бях провела основната работа над себе си, почина баща ми. Да беше болен, но не очаквахме такъв внезапен и фатален край. Единственто, което поне малко ме успокояваше бе, че от няколко месеца вече се бях научила да му казвам: Обичам те! Успокояваше ме факта, че предишният ден, преди да почине, аз говорих с него и последните ми думи, към него бяха отново: Обичам те! След погребението, една приятелка дойде да ме види. Тя е силно религиозен човек. Поиска разрешението ми да отправи молитва и ме попита за какво искам тя да се помоли. Естествено първата ми мисъл бе за баща ми, но тя каза че за починали хора не се молим, за тях всичко е свършено. Тогава реших, че трябва да е за мама и тъй като тя ме помоли да пожелая и нещо за себе си, аз реших, че трябва да се помоли за откриването на целта на живота ми. Както споменах животът ми упорито ме водеше към децата, още на следващия ден, след молитвата, приятелят ми ме попита нещо което никога преди това не бяхме обсъждали сериозно между нас. Попита ме, дали искам да си родиме бебче. Аз отговорих с Да!  След две седмици, ми отправи заявление, че иска да се ожени за мен. И на това му отговорих с Да, Да, Да! Въпреки, че баща ми беше току що починал, аз вътрешно чувствах, че това е призванието ми. Че искам да имаме деца и че искам да ги възпитам така, че да изпитват безусловна любов, да са благодарни за всяка секунда от живота си, да могат да прощават и да желаят да помагат безвъзмездно. Да ги възпитам така, че да снижа до минимум създаването на Подсъзнателни блокове в Умовете им и да им дам възможността да живеят живота си пълноценно от самото начало, без да има нужда да преоткриват себе си, като станат на 30, както се случи с мен. 
Днес знам, че това е целта на живота ми да помагам на децата и на хората, които работят с деца и ги възпитават, да им усигориме спокоен, щастлив, проспериращ и преизпълнен с любов живот. Благодаря ти!!!!!!

- Помните ли онази работа, която толкова много желаех, но не получих, в началото когато пристигнах в Словения. Около 3 месеца след като разкрих блоковете си, ми се обадиха от Човешки ресурси и ми казаха, че се открива място и тъй като съм им направила впечатление, са решили да ми се обадят първо на мен, преди дори да пуснат обявата в нета. И тук дойде голамото изпитание, голямата проверка на това дали съм научила урока си. Когато ми се обадиха вече бях бременна в началото, незнам дали бях влезла и във втори месец. Отидох на първото интервю, за да видя за какво става въпрос. Всички ме съветваха не им казвай, сърцето ми шептеше кажи им. На интервюто казаха, че ще заема мястото на жена, която излиза в пенсия, а тя ще се пенсионира точно, когато аз ще трябва да изляза по майчинство, но те ще ме наемат от сега, за да се обучавам. Всички продължаваха да ме съветват да не им казвам, сърцето продължаваше да твърди кажи им. След моя размисъл и няколко задачки поставени ми от тях за домашно, трябваше да се срешнем и да обсъдим дали ще почна работа. На това интервю те се съгласиха да ме назначат на сумата, която аз пожелах, но ми казаха, че ще ме наемат само за 3 месеца изпитателен срок, за да видят как се справям. И пак всички продължаваха да твърдят, че трябва да си мълча, а  аз все повече се убеждавах в обратното. Следващата ни среща бе, да подпишем договора. На тази среща аз им казах, че съм бременна, но че искам да работя и имам нужда от тази работа. При което след един ден размисъл, те ми се обадиха и ми казаха, че няма да ме наемат.
Реакцията на приятеля ми бе вулкан от гняв, ярост, яд, отчаяние и притеснение за бъдещето ни. Всичко това той бълваше срещу мен. Нормално почти всеки мъж очакващ бебе и не знаещ какво означава това да имаш дете, най-вероятно би реагирал така. 
Това което аз му обяснявах бе, че съм уверена, че след като сме решили да имаме дете, въпреки положението в което сме, само един работещ и то с не висока заплата, то нещата ще се подредят по най-добрия начин за нас. Че сърцето ми подсказва, че трябва да казвам истината, че не искам да живея в лъжа, че смятам, че парите които ще спечелим по този начин, няма да бъдат за добро. И че съм сигурна, че ще имаме възможността да спестим някой лев докато се роди детето. 
Той не можеше да повярва. 
Докато един ден, изпълнителният директор на фирмата в която работих в България, не ми се обади. Тъкмо го бяха назначили за изпълнителен директор и в Словения и тъй като знаеше, че съм бременна и без работа и, че ще имаме нужда от финанси, той ми предложи да ме назначи на работа при него за няколко месеца докато излеза пори майчинство. Назначи ме даже на по висока заплата от тази, която бях договорила с предишната фирма.
Приятелят ми работеше във същата фирма, кандидатсва за по-добра позиция и бе преназначен. Така финасовото ни състяние се увеличи около два пъти и половина, само за няма и месец. Благодаря ти!!!!!!

- Решихме, че трябва да определим датата за сватбата, искахме да е преди раждането, за да е по-лесно оформлението на документите на детето. Всичко бе подгвотвено и организирано. Но точно 2 дни преди датата на сватбата, дъ щеря ни реши, че иска да се роди. Преждевременно 6 сед мици и 2 дни. Вместо да се отчаяме, че детенцето ни се ражда недоносено, че датата на сватбата ни се провали, ние бяхме изпаднали в невероятна радост. Все пак ни се случваше най- голямото възможно щастие на земята. Бебка се роди живичка и здравичка, и дори и в инкубатор не я сложиха. Еуфорията и щастието ни бяха завладяли. Благодаря ти!!!!!!

- Като благодарност за помоща ми, приятелките ми, ни подариха своите бебешки дрешки и играчки. Единственият разход, който направихме за бебка, бе леглото и количката, които и до ден днешен не ползваме. Благодаря ви!!!!!!

- Дата на сватбата пренесохме, за времето, когато мама трябваше да дойде, за да се порадва на внучката си. Направихме й изненада, и така благодарение на това, че София се роди по-рано, мама получи възможността да присъства на подписа ни. Благодаря ти!!!!!!

Така, че няма случайни неща. Важното е да вярваме в положителния завършек!

- Малко след като се роди дъщеря ни. На съпруга ми (вече) му се обадиха от международния офис на фирмата в Белгия и му предложиха работа. Много по-добра позиция, просперираща и даваща възможност за голям разтеж. Така ние се преместихме да живеем в Белгия. Благодаря ти!!!!!!

Абсолютно съм убедена, че всички тези неща нямаше да ни се случат, ако се бях поддала на лъжата, само заради материалното, само заради малко повече пари. Нямаше да се случат и ако не бях започнала доброволческата ми работа и ако не бях помагала на приятелките си.  Да се отдадеш на хората и да помагаш безвъзмездно, да им даряваш любов, без да очакваш нищо в замяна е едно от най-страхотните преживявания в живота. Нямаше да се случат и ако не бях блгодарна.

Дори сега, няколко месеца след като се преместихме в Белгия.  Макар, че не съм вече толкова активна, т.к. съм отдадена на дъщеря си, хората продължават да идват при мен и да ми подаряват детски дрешки, играчки. Съседката ни снабдява от време на време с домашна храна  от градината си. Благодаря ти!!!!!!

За парите, също отново дойдоха при мен ей така. Оказа се, че в Белгия, независимо, че работи само съпругът ми, но детските добавки мога да ги получавам само аз. За това се наложи да отворят сметка на мое име, за да можем да си получаваме и тези парички. Благодаря ти!!!!!!

Ето с такива малки чудеса се сблъсквам всеки ден. Всеки ден благодаря и се радвам на живота. Вярвам в себе си, отнасям се само положително към хората и им помагам с каквото мога.

Естествено, аз продължавам да имам моменти на негативизъм, когато се ядосвам за нещо или изпитвам разочарование. Но съм се научила да извеждам мислите си на съзнателно ниво толкова бързо, че рядко ми остава време, да се ядосвам дълго. Научила съм се да благодаря за всяка ситуация в която изпадам и да търся положителното в нея. И най-интересното е, че винаги успявам на 100%.

За това, се научих да харесвам негативите в мен и проблемите пред, които се изправям. Харесвам ги и ги обичам, защото са част от мен. И когато ми се наложи да се сблъскам с тях ги приемам и ги прегръщам, защото това ми помага и ме кара да се замисля от къде идват те и какво искат да ми кажат с това, на какво искат да ме научат. По този начин Наблюдавайки себе си отстрани и отнасяйки се положително дори и към негативната си част аз преодолявам проблемите си много бързо, дори в повечето случаи на секундата. Всъщност аз просто не гледам на тях като на проблеми, просто не им придавам баналния негативен оттенък. Възприемам ги, като ситуация от живота ми, която цели да ме научи на нещо.

За това смятам и вярвам, че моите проблеми, моите страхове са най-големият ми ДАР в живота, защото благодарение на тях аз се научих и продължавам да се уча, как да живея истински, научих се как да обичам истински, как да желая да дам частица от себе си на всекиго и всичко на тази Земя.

 Ако не бях изпаднала в онзи панически страх и самосъжаление, когато промених изцяло живота си, можеби още дълги години нямаше да разбера, защо съм се чувствала така сякаш не живея пълноценно, защо сякаш едни и същи проблеми ме преследват навсякъде по петите ми и не ми дават да бъда истински щастлива. Благодаря ти!!!!!!

Ако не бях приела проблемите си тогава, ако не ги бях прегърнала, ако не се бях изправила срещу тях, вместо да се опитвам да избягам от тях, никога нямаше да разбера какво значи да изпитваш истинска, безрезервна, безусловна любов, към всекиго и всичко, нямаше да разбера, какво означава да живееш без страх! Благодаря ти!!!!!!
Активен
vivaldii
Модeратор
Маг
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5376


ЖИВОТЪТ МЕ ОБИЧА ОБИЧАМ ГО И АЗ !!!


« Отговор #6 -: Януари 23, 2012, 07:45:59 »

Любляна   благодаря  за този дълъг и интересен пост  ssm5
Активен

tianka
Вълшебник
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 178



« Отговор #7 -: Януари 23, 2012, 12:30:17 »

Любляна

 ssm4

Въпреки дългият ти пост - беше ми интересно да го прочета.
                 
                  _ (18)




Благодаря ти, че ми припомни,че трябва да бъдем благодарни на всяка ситуация ssm5
Активен

NAMASTE !

"Това, което другите правят или казват е техен проблем. Kак

реагираме, или не, е наш проблем!"
Diana
Хари Потър
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 467


ЛЮБОВТА МИ ДАРЯВА УСПЕХ


« Отговор #8 -: Януари 23, 2012, 01:42:59 »

Любляна, БЛАГОДАРЯ... _ (30)
накара ме да замисля за много неща, имах нужда от това...
БЛАГОДАРЯ _ (27)
Активен

АЗ ПРИЕМАМ С ОТВОРЕНИ ОБЯТИЯ ИЗОБИЛИЕТО И ДОБРОТО ОТ ВСЕЛЕНАТА...
ВСЕЛЕНАТА ИЗЦЯЛО И НАПЪЛНО МЕ ПОДКРЕПЯ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, ЖИВОТ...
alexandrat
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 77


« Отговор #9 -: Януари 23, 2012, 04:29:49 »

Благодаря!
Имах нужда точно от това.
Активен
andi
Любопитстващ
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


« Отговор #10 -: Януари 24, 2012, 12:29:07 »

  ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
Накара ме да се замисля.Защо ли никога не съм се радвала истински на нещо хубаво,което се е случило?Винаги съм живяла в страх,че веднага след това ще се случи нещо лошо.Не успях да превъзмогна това нещо,постоянно се боря с него,но...все не успявам.
Желая ти всичко най-добро в живота!
БЛАГОДАР ТИ!!!
Активен
kat
Начинаещ чародей
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 92


« Отговор #11 -: Януари 24, 2012, 01:17:02 »

Любляна, _ (63)
Активен
liy
Вълшебник
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 157


« Отговор #12 -: Януари 24, 2012, 01:29:53 »

Любляна,хиляди благодарности и от мен!Страхотно въздействие,надежда,вяра,път по който да опозная и излекувам себе си!Благодаря!Бог да Ви благослови! ssm4
Активен

pepi_38
Вълшебник
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 152


« Отговор #13 -: Януари 24, 2012, 03:06:07 »

Любляна  _ (112)
 Благодаря  _ (15)
Активен

Christy La Belle
Маг
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1336


Сърцето ми е топло, Душата ми е свежа


« Отговор #14 -: Януари 24, 2012, 09:23:46 »

Любляна, благодаря, че сподели с нас, беше много вълнуващо да прочета всичко  ssm24
Активен

В моите очи светлината, в моето съзнание изобилието, в моето сърце любовта!
Страници: [1] 2 3   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Loading
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.13 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC
Simple Audio Video Embedder
Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!