Св.равноапостолна княгиня Олга - българката

(1/1)

vivaldii:
Св.равноапостолна княгиня Олга - българката

Едно от най интересните и поучителни жития ,които съм чела !!!



Сведенията за княгиня Олга идват главно от „Начална руска летопис“, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Русия  . Така например, при описанието на нейното посещение в Константинопол се твърди, че византийският император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че и предложил да се оженят. В същото време, според различни интерпретации на текста, по това време тя трябва да е била на между 58 и 78 години, а самият император е женен.

Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен "Летописец руских царей", както и в друг исторически паметник - "Родословец на руските князе".


За произхода, за мястото на раждане на Олга Киевска, и за образованието ѝ, има изказани твърде много предположения, базиращи се в множество чести случаи на противоречиви данни. Несъмнено произхода ѝ, е предопределящ и за делата ѝ.

Произходът на Олга също е предмет на известни спорове, но преобладаващото мнение е, че тя е от град Псков и има варяжки произход. Оженена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Поради еднаквостта на имената им се изказват предположения за някаква връзка между двамата, но сведенията за това са недостатъчни.

Според друга версия княгиня Олга е българка [1], българска княгиня от първопрестолния град Плиска. В "Летописец руских царей" се казва :

„    "Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."    “

"Родословец на руските князе" пък ни казва :

„    "Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."    “

Въз основа на тези и други писмени паметници се установява, че Олга Киевска е внучка на княз Борис І, рожба на най-малката му дъщеря Ана, сестра на цар Симеон I, т.е Симеон Велики е вуйчо на Олга.Според друга версия Олга е дъщеря на цар Симеон I.  Основание за това е „Нов владимирски летописец“, сборник от 15 век, включващ вариант на „Начална руска летопис“, който се различава от версията на „Ипатиевска летопис“ (1377).

Една от най-интересните версии според други руски източници, е че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на княз Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена, което е родното българско християнско име на княгиня Олга е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си Симеон. Така че след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, Елена е оставена жива. При възкачването на цар Симеон I на трона по-късно е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска  Русия  с цел да намерят за княз Игор жена с царска кръв. Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-овластен човек в Киевска Рус. Впрочем Олег е руската интерпретация на викингското-варяжко име Хелгър. Твърди се, че преди да дойде в българската столица, императорския двор в Константинопол е бил попитан за същото, но там делегацията им е ударила на камък. Олег не е имал много други възможности за намирането на царска дъщеря от престижен царски двор за жена на своя княз, освен от България една от трите най-силни по онова време държави в Европа. Като основен опонент на Византия, изборът е бил един вид и възможно отмъщение за отказа на ромеите. В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор може би и с идеята за сродяване на двата двора с цел осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Руска държава. Тържественото завръщане на делегацията в Киев в руските източници е посочено като пристигането на "Олгову невесту", т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците "Олгову" - "Олгу" - Олга. Тук следват още много интересни факти от последвалия ѝ живот в Русия и връзката ѝ с родината ѝ България. Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното “възцаряване” и макар и да постига известни успехи среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли за това. Вследствие на тези си усилия кръщава и своя син Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това довежда по-късно до основание за претенциите му към престола на България. Не успява по една или друга причина с това си начинание, макар и да е много близо до целта. От това се възползва византийския император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си. Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име - Владимир. Очевидно като езичник не се е срамувал от дядо си Расате. Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо че е християнин (явно неприел все още всички канони на църквата) той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му обаче пак е българка (Милолика - Анна) с благороднически произход, православна християнка, както това прави дядо му Игор преди. Кръщава най-голямият си син - Борис на името на прадядо си княз Борис I. Борис и брат му Глеб,



родени от същата тази българка, са християни. Убити са по-късно от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Така те стават първите руски светци-мъченици, умрели за православната християнска вяра. Още един интересен факт. Княгиня Олга, като спомен за родната си Плиска, основава град със същото име, който е първия християнски град в Русия, според някои източници. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска - Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините преминало в днешния Псков. Град пълен и до ден днешен с изключително много църкви. След смъртта си Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия до ден днешен, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата. Всичко това полага началото на древните, силни духовни и държавнически връзки на Русия и България и дава едно от обясненията за това как двете държави през различните си исторически пероиоди на своето развитие са се влияели силно една от друга и са се стремяли една към друга. Тук може би се коренят и част от причините след приемането на християнството от България, Русия да приеме и писмеността си пак от нея.
Олга е сред първите руски светци и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия и дори нейният син Светослав е езичник.
източник


vivaldii:

Житие на света равноапостолна княгиня Олга



Умирайки, Рюрик оставил малолетния си син Игор и княжеството под настойничеството на своя роднина Олег, докато Игор навърши пълнолетие. Олег събрал голяма войска и заедно с малолетния наследник се отправил за Киев. Там убил Асколд и Дир и завладял Киев. Станал пълновластен господар на варяжко-руските владения, които пазел за своя племенник Игор, бъдещия княз. Управлението изисквало от Олег да бъде ту в Киев, ту във Велик Новгород. Княз Игор възмъжал и започнал да се увлича по лова. Веднъж, докато ловувал в околностите на Новгород, той се отдалечил. Преследвайки някакво животно около село Вибутско, видял отвъд реката място, удобно за лов, но не можел да отиде там, понеже нямал лодка. След малко забелязал, че се приближава един юноша с лодка. Извикал го и му заповядал да го прекара на другия бряг. Докато прекосявали реката, Игор, като се вгледал по-внимателно в лицето на гребеца, видял, че не е момче, а девойка. Това била блажената Олга, която се отличавала с красотата си. Хубостта є ранила сърцето му и в него се разгоряла похот. Започнал да я увещава за нечисто плътско общение. Като отгатнала помислите на разпаления от страст Игор, тя го прекъснала и като мъдър старец взела да го увещава:

Защо се вълнуваш, княже, защо замисляш невъзможното? Думите разкриват безсрамното ти желание да се поругаеш с мен, да не бъде! Не искам и да слушам подобни неща! Чуй ме, моля те, остави тези нелепи и позорни мисли, от които трябва да се срамуваш: опомни се и не забравяй, че си княз. Като управник и съдия, князът трябва да дава на другите светъл пример за добри дела. А ти искаш да извършиш такова беззаконие?! Ако ти, победен от нечиста похот, вършиш злодейства, как ще възпираш другите и ще съдиш справедливо поданиците си? Не се поддавай на подобно безсрамно желание, от което честните хора се гнусят. Макар че си княз, хората могат да те възненавидят за това и да те осмеят позорно. Знай, че макар да съм тук сама и безсилна в сравнение с теб, няма да ме надвиеш. Но даже да успееш да ме надвиеш, дълбоките води на реката ще ме защитят. По-добре да умра чиста, като се погреба в реката, отколкото да бъде поругано девството ми.

Думите на блажената Олга, изпълнени с целомъдрие, вразумили Игор и го накарали да се засрами. Той мълчал, не знаел какво да отговори. Така те прекосили реката и се разделили. Князът бил удивен, че младата девойка е тъй разумна и целомъдрена. Постъпката на блажената Олга наистина била достойна за учудване: без да познава истинския Бог и заповедите Му, тя съумяла да защити целомъдрието си. Пазейки чистотата на девството си, тя вразумила младия княз, укротила неговата похот с мъдрост, достойна за мъжки ум.

Скоро след тази случка княз Игор заедно с чичо си Олег се отправил за Киев с намерението да се премести там, което и било сторено. Киев станал княжеско седалище, а във Велик Новгород, както и в останалите руски градове, които били подчинени, били оставени наместници. Когато дошло време князът да се задоми, събрали много красиви девойки, за да изберат от тях достойна за неговия чертог. Но той не харесал нито една. Спомнил си за целомъдрената и прекрасна Олга и веднага изпратил Олег да я поиска. Довели я с големи почести в Киев и Игор се оженил за нея. След смъртта на Олег, Игор, станал пълно-властен господар. В началото на своето самостоятелно управление той започнал да воюва упорито със съседите си. Стигнал даже до Цариград: завладял големи територии от гръцката земя и се завърнал, увенчан със слава, и с трофеи от този поход. Останалото време от живота си прекарал в мир със съседите си. Блажената Олга му родила син ­ Святослав, който станал баща на светия равноапостолен княз Владимир. Игор управлявал в благополучие княжеството. Богатство имал в изобилие, понеже и от далечни страни му изпращали дарове и данъци.

Смъртта го застигнала по следния начин. Като се възползувал от примирието, настъпило след многобройните войни, започнал обиколка на градовете и областите за събиране на обичайните данъци. Когато отишъл при древляните, си спомнил, че след възкачването му на престола, те се отделили и трябвало да води война, за да ги покори отново. Поради това им удвоил данъците, което било твърде тежко бреме за тях. Угрижени, те потърсили съвет от своя княз Мал:

Когато вълкът свикне да ходи при овцете, полека-лека може да затрие цялото стадо, ако не го убият. Така и ние ­ ако не убием Игор, той ще ни погуби всички.

След това те само чакали удобен случай. Когато Игор изпратил в Киев събраните данъци и останал при тях с малка дружина, решили, че моментът е подходящ. Нападнали го неочаквано близо до своя град Коростен. Избили дружината му, убили и него и ги погребали там. Такъв бил краят на княз Игор ­ добрия владетел на руската земя, който вдъхвал страх на съседните народи. След смъртта на своя опекун Олег, Игор живял тридесет и две години.

Щом научила за убийството му, Олга го оплаквала много заедно със сина си Святослав. Плакали и всички жители на Киев. След смъртта му у древляните възникнал дързък план: да вземат Олга за жена на своя княз Мал, а наследника на Игор, малолетния Святослав, да умъртвят тайно. Надявали се така да разширят властта на своя княз. Незабавно изпратили с ладии при Олга двадесет нарочни пратеници да я молят да му станежена. В случай на отказ от нейна страна им било заповядано да си послужат и със заплахи, за да се съгласи и против волята си. Лодките на посланиците пристигнали в Киев. Като научила за тях, Олга ги приела и ги попитала:

С добро ли идвате, достойни гости?

С добро ­ отвърнали те.

Кажете защо сте дошли?

Мъжете отвърнали:

Изпратиха ни при теб от древлянската земя, за да ти кажем: “не се гневи, че убихме мъжа ти, защото той като вълк грабеше и отвличаше. А нашите князе са добри владетели и разшириха древлянската земя. Игор не може и да се сравнява с нашия княз ­ млад и красив, освен това е кротък, любвеобвилен и милостив към всички. Омъжи се за него, ще ни станеш господарка и древлянската земя ще бъде твоя”.

Княгиня Олга, като потиснала мъката по мъжа си и сърдечната си болка, казала на посланиците с присторена радост:

Вашите думи са ми по сърце ­ и без това не мога да върна мъжа си, а ако остана вдовица, няма да ми е лесно: като жена няма да съм в състояние да управлявам както трябва такова княжество. Синът ми е още малко момче. Така че на драго сърце ще се омъжа за вашия млад княз, още повече че и аз не съм стара. Сега си вървете, отдъхнете си в ладиите. Утре ще ви поканя на почетен пир, за да разберат всички причината за посещението ви и моето съгласие. После ще замина при вашия княз. Когато утре изпратените от мен хора дойдат да ви канят на пиршество, заради честта на вашия княз и заради вашата собствена, елате по същия начин, по който пристигнахте в Киев, тоест с ладиите, които киевчани ще носят на ръце. Нека всички се убедят във вашата знатност и в моята любов към вашия княз, заради която ще ви окажа такава голяма почит пред всички.

Посланиците се върнали с радост на ладиите си. В желанието да отмъсти за убийството на мъжа си, княгинята размисляла как да ги погуби. Заповядала през нощта да изкопаят дълбока яма в двора на княжеския дворец, който бил извън Киев и където се намирала прекрасна зала, приготвяна за пиршество. На утрото княгинята изпратила почетни люде да поканят сватовете на пир. А те, седнали в ладиите, като лишени от ум, казали:

Няма да тръгнем пеша, нито на коне, нито с колесници, както ни е изпратил с ладии нашият княз, така ни отнесете при вашата княгиня.

Киевчаните, глумейки се с безумието им, отвърнали:

Князът ни загина, княгинята ни се жени за вашия княз и ние сега, също като роби, правим това, което ни е заповядано.

Настанили ги по един в малки лодчици и киевчани ги понесли, надути от гордост. Когато ги внесли в двора на поменатия дворец, Олга се показала и заповядала да ги хвърлят в дълбоката яма, която била приготвена. После излязла и като се надвесила над ямата, ги попитала:

Допада ли ви такава чест?

А те крещели:

О, горко ни! Убихме Игор и това не ни донесе нищо добро, а ще умрем от още по-страшна смърт.

Тогава Олга заповядала да ги засипят живи в ямата.

Веднага след това изпратила при древляните свой пратеник с думите:

Ако наистина искате да стана жена на вашия княз, изпратете повече и по-знатни посланици, отколкото първия път. Нека ме отведат с почести при вашия княз. Изпратете ги, колкото се може по-скоро, за да не ми попречат киевчани.

С голяма радост и бързина те изпратили при Олга петдесет от най-знатните си мъже, от старейшините първенци в тяхната земя. Когато пристигнали в Киев, Олга заповядала да им приготвят банята и изпратила да им кажат: нека след уморителния път посланиците да се измият в банята, да си отдъхнат и сетне да се явят пред нея. Те се отправили с радост към банята. Когато започнали да се мият, специално поставени слуги тутакси залостили отвън здраво вратата, струпали около банята слама и сухи съчки и ги подпалили. Така заедно с банята изгорели старейшините и техните слуги. Олга отново изпратила вестоносец, който да съобщи за скорошното є пристигане за бракосъчетание и заповядвала да приготвят мед, питиета и храна на мястото, където бил убит мъжът є, за да му направи, преди да се омъжи повторно, пир за помен, както бил езическият обичай. После щяла да се омъжи за княза. Древляните с радост приготвили всичко в изобилие. Както била обещала, княгиня Олга се отправила към тях с многобройна войска, сякаш се готвела за война, а не за бракосъчетание. Когато били в околностите на престолния град Коростен, от там излезли да я посрещнат жителите му в празнични одежди, едни пеши, други на коне ­ приели я с ликуване и радост. Най-напред тя отишла на гроба на мъжа си и тук плакала много за него. После направила помен по езическия обичай и заповядала да издигнат върху гроба му голяма могила. Древляните є казали:

Господарке, княгиньо, ние убихме мъжа ти, понеже той беше безмилостен към нас, като хищен вълк. Ти си милостива, като нашия княз, сега ще заживеем в благополучие.

Олга им отвърнала:

Направих на гроба на мъжа си това, което е редно и вече не скърбя за него. Време е с весело сърце да се готвя за брака с вашия княз.

Древляните я питали за първите и вторите си посланици.

Те идват след нас по друг път с цялото ми богатство ­ отвръщала княгинята.

Олга съблякла траурните дрехи, облякла се в светли брачни одежди, подобаващи на княгиня, като си давала радостен вид. Тя заповядала на древляните да ядат и пият и да се веселят, а на своите хора да им прислужват, да ядат с тях, но да не се напиват. Когато древляните се напили, княгинята заповядала на хората си със скритото за целта оръжие ­ мечове, ножове и копия да ги избият. Паднали убити към пет хиляди души. Тогава Олга, след като поляла веселието с кръв и отмъстила за убийството на мъжа си, се завърнала в Киев .

На следната година събрала войска и се отправила срещу древляните със сина си Святослав Игоревич, когото включила в похода за отмъщение на бащината смърт. Древляните излезли да ги посрещнат с многобройна войска. Щом се срещнали, започнало ожесточено сражение, като киевските войски ги надвили и ги гонили до престолния град Коростен, сеейки смърт. Древляните се затворили в града. Цяла година Олга неотстъпно го обсаждала. Като видяла, че трудно ще го превземе с щурм, мъдрата княгиня измислила следната хитрост. Изпратила да кажат на обсадените:

Защо, безумци, искате да умрете от глад и не желаете да ми се покорите? Всички останали градове вече ми се подчиниха. Жителите им ми плащат данък, живеят спокойно и си обработват нивите.

И ние бихме искали да ти се покорим, но се боим, че отново ще започнеш да отмъщаваш за своя княз.

Олга изпратила при тях втори пратеник:

Аз вече отмъстих, и то не веднъж, и на старейшините, и на вашите хора. Сега не искам мъст, а данъци и покорство.

Древляните се съгласили да є плащат какъвто иска данък. Олга им предложила:

Зная, че войната ви разори и не можете да ми платите данъка нито с мед, нито с восък, ни с кожи, нито с нещо друго, годно за търговия. А пък и аз не искам да ви притеснявам много. Дайте ми нещо малко в знак на покорство, да речем по три гълъба и три врабчета от всяка къща. Това ми стига да се убедя в покорството ви.

Данъкът се сторил толкова нищожен на обсадените, че даже се надсмивали над женския є ум. Побързали да съберат исканото и є го изпратили с поклон. Олга казала на дошлите мъже:

Вие се покорихте на мен и на сина ми. Живейте си в мир, утре ще сваля обсадата и ще потегля към къщи.

С тези думи тя ги пуснала. Жителите на града се зарадвали много, когато научили какво казала княгинята. Олга раздала птиците на войниците си и им наредила късно вечерта да привържат на всеки гълъб и врабче парцалче, натопено в сяра, което да запалят, после едновременно да пуснат всички птици. Воините изпълнили заповедта: птиците полетели към града, от който били взети. Всеки гълъб се устремил към гнездото си и всяко врабче към мястото си и градът на часа пламнал от много страни. В това време Олга заповядала на войската си да го об-кръжи и да го превземе. Жителите, спасявайки се от огъня, го напускали и попадали в ръцете на неприятеля. Така бил превзет Коростен. Много древляни загинали от меч, други с жените идецата си изгорели в огъня, трети се удавили в реката, която течала под града. Тогава загинал и техният княз. Мнозина от живите били отведени в плен, тия, които княгинята оставила, били обложени с тежък данък. Така Олга отмъстила на древляните за убийството на мъжа си, завладяла земята им и тържествено, със слава, се завърнала в Киев.

И управлявала подвластните є области от руската земя не като жена, а като силен и умен мъж, здраво държала властта в ръцете си и мъжествено се защищавала от враговете. За тях била страшилище, а хората є я обичали като милостива и благочестива владетелка, праведна съдница, която никого няма да обиди, която налага наказания милосърдно и награждава добрите. Лошите се бояли от нея, понеже въздавала на всеки според постъпките му. Във всички дела проявявала държавническа далновидност и мъдрост. При това, милосърдна по душа, тя била щедра към бедняците, немощните и мизерстващите. Сърцето є било отворено за справедливите молби и бързо ги изпълнявала. Делата є, при все че била езичница, били угодни на Бога и достойни за християнската благодат. Освен всичко Олга водела въздържан и целомъдрен живот: не желаела да се омъжва повторно, пазела вдовството си и чакала да предаде на сина си княжеската власт, когато му дойде времето. Щом възмъжал, тя му предоставила управлението. Предала се на благотворителни дела, далеч от мълва и задължения, и се отстранила от грижите по управлението.

Настанало благоприятно време, когато Господ пожелал да просвети със светлината на святата вяра, да помогне да познаят истината и да настави в пътя на спасение заслепените от неверие славяни. За да посрами жестокосърдието на мъжете, Господ благоволил да яви начатъка на това просвещение в немощен женски съсъд ­ чрез блажената Олга. Както някога Той направил жените мироносици проповедници на Своето възкресение и от земните недра явил на света честния Кръст, чрез една жена ­ царица Елена, така и сега, в руската земя, пожелал да насади светата вяра чрез дивна жена, чрез новата Елена ­ княгиня Олга. Господ я избрал като честен съсъд за Своето пресвято име ­ за да го понесе в руска земя. Той запалил в сърцето є сиянието на Своята невидима благодат, отворил умните є очи, за да познае истинския Бог, Когото тя още не знаела. Тя вече била разбрала заблудата и измамата на езическото безчестие, била се убедила в очевидната истина, че почитаните от безумните хора идоли не са богове, а бездушни произведения на човешки ръце. Затова не само че не ги почитала, но и се отвращавала от тях. Както познавач търси драгоценна перла, тъй и Олга от все сърце търсела истинското богопочитане и го намерила по следния начин. По Божия воля тя чула от някакви хора, че истинният Бог, Творец на небето, земята и на всички създания, е един, че освен Него няма друг и че в този Бог вярват гърците. Понеже се стремялакъм истинско богопознание и по природа била действена, Олга пожелала да отиде при гърците, със собствените си очи да види християнското богослужение и да се убеди напълно в тяхното учение за истинския Бог. Като взела със себе си от най-знатните мъже, с много дарове тя отплавала за Цариград. Тук я приели с големи почести императорът и патриархът, на които тя връчила богати дарове, достойни за тях. В Константинопол започнала да усвоява християнската вяра, като всеки ден усърдно слушала Божието слово, вниквала във великолепието на богослужението и в други страни от християнския живот. В сърцето є се разгоряла любов към Бога, в Когото тя повярвала напълно. Ето защо пожелала да приеме свето кръщение. Императорът, който бил по това време вдовец, искал да я направи своя съпруга. Привличала го нейната красота, благоразумие, храброст, слава, а също и обширните руски земи. Императорът казал на Олга:

О, княгиньо, ти си достойна да бъдеш християнска царица и да живееш с нас в престолния град на нашето царство.

И започнал да я уговаря да му стане съпруга. Тя си давала вид, че не отхвърля предложението му, но първо го молила да се кръсти:

Дойдох тук да приема свето кръщение, а не за брак. След кръщението можем да говорим и за съпружество, защото не може нечестива и некръстена жена да се съчетае с мъж християнин.

Императорът започнал да подканя да побързат с кръщението. След като наставил достатъчно Олга в истините на светата вяра, патриархът я огласил за кръщение. И когато купелът бил приготвен, Олга започнала да моли императора да є стане кръстник:

Ако императорът не ми стане кръстник, няма да се кръстя, ще си замина некръстена и вие ще отговаряте пред Бога за душата ми.

Императорът се съгласил да изпълни желанието є. Патриархът я кръстил, а той є станал духовен отец. Олга била наречена Елена като първата християнска царица ­ майката на Константин Велики. След кръщението патриархът я причастил с Божествените Христови Тайни ­ с пречистото Тяло и Кръвта Христова и я благословил с думите:

Благословена си ти сред руските жени, защото остави тъмата и намери истинската светлина. Възненавидя идолското многобожие и възлюби Единия истинен Бог. Ти избягна вечната смърт и се увенча с живот безсмъртен. Отсега ще те облажават синовете на Руската земя!

Мнозина от дошлите с Олга ­ мъже и жени, също се по-кръстили. В Цариград радостно празнували покръстването на княгиня Олга. Същия ден императорът дал голямо пиршество и всички се веселили, славейки Христа Бога. И ето царят отново подел разговор за брак с нея, но блажената му отвърнала:

Как можеш да ме вземеш за жена, след като съм ти духовна дъщеря? Не само християнският закон, но и езическият смята за гнусно и недопустимо баща да вземе дъщеря си за жена.

Надхитри ме ти, Олга! ­ възкликнал царят.

Аз ти казах ­ възразила блажената Олга, ­ че съм дошла тук не за да царувам с теб ­ и аз, и моят син имаме достатъчно власт в Руската земя, а за да стана невеста на безсмъртния Цар, Христа Бога, Когото възлюбих с цялата си душа и желая да ме сподоби с вечното Си царство.

Тогава императорът изоставил своето неизпълнимо желание и плътската любов и възлюбил блажената Олга с духовна любов, като своя дъщеря, обсипал я щедро с дарове и я изпратил с мир. Напускайки Цариград, Олга отишла при патриарха с молба за напътствие и благословение и му казала:

Свети отче, помоли се на Бог за мен, понеже се връщам в родината си, където синът ми се намира в езическата заблуда и хората са непоклатни като скала в старовремското идолско безчестие. Бог да ме пази там от всякакво зло по твоите свети молитви.

Патриархът є отвърнал:

Вярна и благословена в Светия Дух, дъще, Христос, в Когото ти се облече в светото кръщение, Сам ще те запази от всяко зло, както опази Ной от потопа, Лот от Содом, Моисей и Израиля от фараона, Давид от Саул, Даниил от лъвската паст и трите отрока от пещта. Тъй и теб да избави Господ от напасти! Благословена си ти сред твоя народ и внуци и правнуци ще те облажават до края на света.

Блажената Олга приела това патриаршеско благословение като съкровище по-скъпо и от най-драгоценни дарове. Патриархът є дал наставления за чистота и молитва, пост и въздържание и за всички добри дела, присъщи на богоугодния християнски живот. Връчил є честен кръст, свети икони, книги и други нужни за богослужение вещи. Изпратил с нея презвитери и клирици. Блажената Олга напуснала Константинопол с голяма радост.

Разказва се, че на честния кръст, който получила от патриарха, имало следния надпис: “Руската земя се обнови за живот в Бога чрез светото кръщение, прието от блажената Олга.” След кончината є кръстът бил запазен и когато великият княз Ярослав Владимирович издигнал в Киев голяма и прекрасна църква на света София, в олтара, отдясно, бил поставен именно този кръст. Днес той вече не съществува след многобройните нападения върху Киев, когато светите му църкви били опустошавани. Но да се върнем към разказа за блажената Олга.

Щом се завърнала в Киев, новата Елена ­ княгиня Олга, като слънце започнала да пропъжда тъмата на идолското безчестие. Първата църква тя издигнала в чест на светителя Николай на Асколдовата могила и мнозина в Киев успяла да обърне към Христа Спасителя. Сина си Святослав обаче не могла да склони към истинското богопознание. Той бил погълнат изцяло от военни начинания и не обръщал внимание на думите на майка си. Храбър и войнолюбив, той прекарвал повече време с полковете си и на война, отколкото у дома. Когато майка му го увещавала, Святослав є отвръщал:

Ако приема християнската вяра и се покръстя, болярите, войводите и дружините ще отстъпят от мен и няма с кого да воювам срещу враговете и да защищавам нашето отечество?

На ония, които желаели, не забранявал да се покръстят, но сред велможите му те били малцина, нещо повече ­ велможите се надсмивали над повярвалите, защото за неверниците християнството е безумие. От простолюдието обаче мнозина се присъединявали към светата църква. Княгиня Олга посетила Велики Новгород, посещавала и други градове и навсякъде, където било възможно, обръщала хората към Христова вяра. При това събаряла идолите и на тяхно място издигала честни кръстове, чрез които, за да повярват езичниците, ставали много знамения и чудеса. Посетила и родното си място, където проповядвала за християнството и на своите близки. По време на престоя си отишла на брега на река Велика и се спряла там, където река Псков, идваща от изток, се вливала в река Велика, която течала от юг на север (по онова време по тези места се ширела гъста и непроходима гора). И от брега на реката света Олга видяла, как от изток се спускат три светли лъча и озаряват тези земи. Чудната светлина видяла не само тя, но и спътниците є. С дълбока радост блажената благодарила на Бога за видението, което предвещавало, че страната ще бъде просветена с Божията благодат. И като се обърнала към присъствуващите, тя изрекла пророчески:

Да знаете, че по Божия воля на това място, озарено от светлите лъчи, ще бъде изградена църква в чест на Пресветата и Животворяща Троица и ще израсне голям и прочут град, в който ще има всичко в изобилие.

След тези думи блажената дълго се молила. Сетне поставила кръст: и до ден-днешен на неговото мястото се издига молитвен храм. След като обиколила много градове, Христовата проповедница се завърнала в Киев, където продължила да се труди за Бога: ако като езичница тя вършела добри дела, сега, след като била просветена със светата вяра, още повече се украсявала с добродетели в стремежа си да благоугоди на новопознатия Бог, Своя Създател и Просветител. В памет на видението на река Псков изпратила много злато и сребро за изграждането на църква в чест на Светата Троица. Заповядала там да се заселят хора и за кратко време Псков, наречен така по името на реката, станал голям град и в него се прославяло името на Пресветата Троица.

По това време княз Святослав я оставил в Киев заедно с децата си Ярополк, Олег и Владимир и предприел поход срещу българите: завладял около осемдесет техни града и толкова му харесал Преславец (важно пристанище на Дунава), че се установил да живее там. В Киев блажената Олга поучавала внуците си, децата на Святослав, в християнската вяра, доколко позволявало детското им възприятие, но не се решавала да ги кръсти, опасявайки се от неприятности със сина си и оставила всичко в ръцете на Господа. Докато Святослав бил в България, печенегите неочаквано нахлули, обкръжили Киев и започнали обсада. Света Олга се затворила с внуците си в града, който печенегите не можели да превземат. Господ, Който пазел Своята вярна рабиня, защитил и града по молитвите є. Вестта за нашествието на печенегите стигнала до Святослав. Той побързал да напусне с войските си България, нападнал ненадейно печенегите и ги обърнал в бягство. Влязъл в Киев, поздравил майка си, вече болна, с намерението да я остави отново и да се върне в България. Със сълзи на очи блажената Олга му казала:

Защо ме оставяш, синко, и къде отиваш? Заради чуждото на кого оставяш своето? Децата ти са още малки, а аз съм вече стара и болна. Скоро ще си отида при възлюбения Христа, в Когото вярвам. За нищо друго не се безпокоя освен за тебе: съжалявам, че след като толкова те учих и убеждавах да изоставиш идолското безчестие и да повярваш в истинския Бог, Когото аз познах, ти не ме послуша. Зная, че заради това непослушание те чака лош край на земята, а след смъртта ­ вечни мъки, приготвени за езичниците. Изпълни поне последната ми воля: остани тук, докато не се преставя и не ме погребат. Тогава върви където искаш. След кончината ми не прави нищо от това, което правят по езическия обичай. Нека моят свещеник и клириците да погребат по християнски грешното ми тяло. Да не сте посмели да издигате върху мен могила и да правите езически помен. Но изпрати на светейшия патриарх в Цариград злато, за да направи молитва и приношение на Бога за душата ми и да раздаде милостиня на бедните.

Докато слушал това, Святослав горко плачел. Обещал да изпълни всичко, което майка му била завещала, отказал само да приеме светата вяра. След три дни блажената Олга изнемощяла крайно. Причастила се с божествените Тайни на пречистото Тяло и животворящата Кръв на Христа, Нашия Спасител. През цялото време пребивавала в усърдна молитва към Бога и Пречистата Богородица, към която, след Бога, винаги се обръщала за помощ. Призовавала на помощ и всички светии. Особено усърдно се молила Бог да просвети Руската земя след смъртта є. Прозирайки в бъдещето, неведнъж през живота си тя предсказвала, че Бог ще просвети руския народ и мнозина от него ще станат велики светци. Преди смъртта си блажената Олга се молила това да се сбъдне по-скоро. Молитвата още била на устата є, когато праведната є душа се отделила от тялото и преминала в Божиите ръце. Тъй се преселила от земните при небесните и се сподобила да влезе в чертога на безсмъртния Цар ­ Христа Бога и първа от Руската земя била причислена към лика на светиите. Блажената Олга, в свето кръщение Елена, се преставила на 11 юли 969 г. Тя прекарала четиридесет и две години в съпружество, като преди да встъпи в брак била девойка на около двадесет години. На десетата година от смъртта на мъжа си приела свето кръщение и след него живяла богоугодно петнадесет години. Тъй че починала на около деветдесетгодишна възраст. Оплаквали я синът є, княз Святослав, болярите, сановниците и всички хора. Блажената Олга била погребана с почести според християнския обряд.

След нейното преставяне се сбъднало пророчеството за трагичния край на сина є и за просвещението на Руската земя. Неслед дълго Святослав (както съобщава летописецът) в битка с предводителя на печенегите ­ Куря, паднал убит. Куря му отсякъл главата и от черепа му си направил чаша, обкована със злато, на която било написано: “Който ламти за чуждото, губи своето.” И на пиршество с велможите си князът на печенегите пил от тази чаша. Тъй великият княз Святослав Игоревич, храбър и непобедим в битките, загинал трагично, както предсказала майка му, затова, че не я послушал. Изпълнило се пророчеството на Олга и за Руската земя. Двадесет години след смъртта є нейният внук Владимир се покръстил и просветил със светата вяра своята страна. Изградил каменна църква, посветена на Пресвета Богородица (за издръжката є давал една десета част от състоянието си). След като се съветвал с Киевския митрополит Леонтий, свети Владимир извадил от земята честните мощи на баба си ­ непокътнати, нетленни и благоуханни и с големи почести ги пренесъл в църквата на Пресвета Богородица. Изложили ги там за ония, които с вяра прибягвали към света Олга и чиито молитви тя чувала: много изцеления от различни болести ставали чрез светите є мощи.

Тук трябва да се спомене и друго: над гробницата на блажената Олга в стената на църквата било направено малко прозорче. Когато човекът идвал с голяма вяра, прозорчето се отваряло от само себе си и през него той можел да види ясно намиращите се вътре чудотворни мощи, най-достойните виждали да излиза от тях чудно сияние. Който идвал с вяра, от каквато иболест да страдал, веднага се изцелявал. А пред слабоверен прозорчето оставало затворено и той не виждал мощите, даже и да влезел в църквата: виждал само гробницата, но не получавал изцеление. Вярващите получавали всичко необходимо за душевна и телесна полза по молитвите на света Олга, наречена в свето кръщение Елена, и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух слава сега и всякога и във вечни векове. Амин.

източник

vivaldii:
Свв. мъченици благоверни князе Борис и Глеб - това са това са правнуците на Св.равноапостолна княгиня Олга - българката ( виж горе ) - майка им е също  българка
 

Първи канонизирани светци на Руската православна църква



Коя е майката на св. братя Борис и Глеб

Едни от най-почитаните светци на Руската православна църква са светите страстотерпци, братята Борис и Глеб. Те са и първите канонизирани светци на Руската църква, първите увенчани избраници, първите чудотворци, небесни молитвеници и застъпници "за новия християнски народ" - руския. Още след първите години на своята мъченическа смърт и много преди официална им канонизация те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитание - факт, който принуждава висшата руска църковна йерархия (състояща се в тези години от гръцки митрополити), въпреки несъгласието и съмненията си в светостта на новите чудотворци, да пристъпят към канонизацията им.

Повод за написването на тази статия е един малко известен исторически факт, че майката на светците е българка.

В българската историография този факт е останал без необходимото внимание и като изключим няколко кратки упоменавания, че майката на св. страстотерпци Борис и Глеб е незвестна българка, нищо повече не ни е известно. И все пак, коя е тази незвестна българка, майка на светите Борис и Глеб?

От първото столетие на тяхната мъченическа смърт до нас са достигнали три житийни паметника:

    "Летописная повестъ" от 1015 година,
    "Чтение о житии и погублении бл. страстотерцев Бориса и Глеба",  написана от Нестор Летописец в края на XI век и
    "Сказание, страсть и похвала св. мучеников Бориса и Глеба" написано от неизвестен автор и датирано също XI век.

Летописната повест ляга в основата на почти всички по-късни жития. От тях научаваме, че самодържецът и покръстител на Русия св. княз Владимир имал дванадесет синове от различни жени. В "Сказание, страсть и похвала св. мучеников Бориса и Глеба", където се изреждат имената на синовете на св. княз Владимир и техните майки, за св. Борис и Глеб е изрично записано, че са синове на Владимир "от българката". За съжаление нейното име не е упоменато. Настоящата статия няма за цел да изясни причините, по които то не е упоменато, въпреки че би се получила доста интересна тема. Тук само ще се опитаме да възстановим по други летописни източници историческите събития, за да узнаем името на неизвестната българка, майка на князете Борис и Глеб.

 С цел да направим по-ясна историческата картина на онова време, ще направим една кратка ретроспекция.

Ако се доверим на "Именник на българските канове", българите се появяват на европейската сцена през 165 г., като преди това създават няколко държавни образувания в Азия в периода от І хил. преди Христа. От периода ІV–VІ век имаме доста сведения за присъствието на българите в района между Черно и Каспийско море, на Балканите и в Източна Европа като цяло. При своето управление кан Кубрат (632-655) успява да постигне обединение на много от българските племена, продължавайки усвояването на нови земи на запад. Това разширение при кан Кубрат влиза в аналите като "Велика България". (Умишлено употребявам думата разширение, а не образуване на държава, защото в случая "Велика" (magna, μεγαλη) има значение не толкова на политическо величие, колкото на указване посоката на усвояване на нови земи). Това идва да покаже, че Кубрат не основава, както се приема и утвърждава от повечето изследователи досега, а по-скоро разширява съществуваща вече държава.

След смъртта на Кубрат властта преминава в ръцете на старшия му син Бат Баян. Вероятно недоволство от политиката на Бат Баян предизвиква гражданска война в България скоро след идването му на власт. В резултат на тази война от Велика България се отделят южните българи и начело с династията Афшин образуват Хазарското царство. Третият син на Кубрат – Аспарух, продължава настъплението на запад и завладявайки Онгъла, населява района между реките Дунав, Днепър и Днестър, а впоследствие и земите между Дунав и Стара планина. Най-малкият син Кубер, след като напуска Панония (дн. Унгария) се настанява в Керамисийското поле (област северозападно от Солун), където създава паралелна на Аспаруховата държава – Куберова България, която работи в тясно сътрудничество с Дунавска България. Вторият син на Кубрат, кан Котраг според Г.Литаврин и други историци се отделя с друга част от българите и се заселва по средното течение на р. Волга. За тях свидетелства арабският учен Ал Фазари, указвайки на факта, че те съхранявали своята независимост през VІІІ век. През този период те влезли в съюз с някои от по-рано дошлите тук родствени им племена като суварите например и, преминавайки, както ще видим впоследствие на левия бряг на р.Волга, овладели и територията на р. Кама.

В края на VІІ век Хазарското царство, в което както споменахме, българите били основен етнос, влиза в конфликт с продължаващия своята експанзия Арабски халифат. В 692 г. арабският управител на Армения Мохамед Ибн Огбай превзема хазарската погранична крепост Дервент в Албания (Азърбайджан). Българите скоро след това си я отвоювали, но през 708 г. арабите отново я превземат. Две години по-късно българите отново я отвоюват, но това послужило като предтекст за война и известният арабски пълководец Хабиб ибн Маслама в 713 г. предприел поход и прогонил българите от Азърбайджан. В 721 г. българите предприели контранастъпление и унищожили арабските войски на територията на Армения. Това принудило новият управител на Армения, Джеррах Ибн Абдуллах ал-Хакам с голяма войска да предприеме голямо настъпление при което били опожарени и ограбени голяма част от южните предели на Хазария, населени предимно с българи. Войната продължила няколко десетилетия с променлив успех. Тук можем да отворим една скоба и потърсим отговор на въпроса, който вълнува вече няколко поколения историци, защо кан Тервел през 717 г. без повод решава да помогне на обречения Константинопол и разбивайки 200 000 арабска армия завинаги отстранява арабската заплаха от Балканите и сърцето на Византия? През 735-736 г. арабският пълководец Мерван Ибн Мухаммед със 150 000 армия предприел широко настъпление срещу Хазария, при което били нанесени нови тежки поражения на българите (основно на племената савир /сувар/ и т.н сребърни българи), при което били взети в плен 20 000 савир българи.

Въпреки този си успех арабите не могли да удържат завзетите територии и били принудени да се отстъпят. Тази многогодишна война, в която основния удар бил поет от българите, принудило болшинството от тях да търсят по- безопасно място на север. Те достигнали средното течение на р. Волга, където по-рано, както споменахме, тук се били заселили българите на Котраг. В средата на ІХ век българите под предводителството на кан Айдар преминали на левия бряг на р. Волга, където разбили по-рано заселилите се тук маджари и това дало начало на нова българска експанзия към р. Кама, която положила основите на поредната България, останалата днес в историографията като Волжско-Камска България (Волжска България).

През 922 г. Волжско-Камска България приема официално исляма. Тази България до 1552 г. ще играе огромна роля в утвърждаването, развитието и укрепването на Руската държава, когато Казан е превзет от цар Иван ІV Грозни. (Всъщност, влиянието й продължава и днес, като се има предвид умишленото политическо и историческо заменяне на името "българи" с "татари". Татари е технически термин, такъв етнос никога не е съществувал – Кримските, Казанските, и Сибирските и други татари са в болшинството си остатъци от някогашното величие на многобройните български държавни образувания).

Малкоизвестен факт е между впрочем, че след превземането на Казан през 1487 г. великият княз Иван ІІІ приема титула "княз Български", титул употребяван дори и от първия руски цар от династията Романови - Михаил Романов. Веднага след превземането на Казан там е образувана Казанска и Българска архиепископия, впоследствие преобразувана на митрополия. Тоест, княз Иван ІІІ и по-късно неговият славен внук Иван ІV Грозни отлично са знаели, че воюват не с монголи, не с татари, а с българи. Затова и в техните документи ясно и точно е упоменат само един етноним – българи. Впоследствие обаче недобросъвестни историци ще създадат мита за покоряването на Казанското ханство – последния опорен пункт на татарските завоеватели. Мит, който и до днес безпринципно се употребява и утвърждава.

 

Но да се върнем към събитията, непосредствено следващи приемането на исляма във Волжска България. Варяжкият княз на Киевска Рус – Светослав е известен у нас преди всичко с успешния си поход срещу България през 968 г., довел до унищожаването на Мизийската част от Дунавска България. Малко известно е обаче, че той успешно воюва и с Волжска България и с Хазария. На връщане от България през 972 г. Светослав е убит от печенезите, чийто хан, по подобие на кан Крум прави от черепа на Светослав чаша. Наследник на Светослав става първородният му син Ярополк, който е принуден да води дълги войни със своя брат Олег и със своя полубрат (син на Светослав от наложница) Владимир, бъдещия покръстител на Русия. В тези междуособни войни от армията на Ярополк загива Олег, а Владимир е принуден да бяга и за кратко Ярополк установява пълен контрол над Киевска Рус.

През 978 г. Владимир се завръща с многобройна варяжка армия, превзема Киев и с хитрост успява да убие Ярополк през 980 г. Според А. М. Членов една от съпругите на Ярополк е била княгиня от славянското племе на вятичите (ветичи). Самите вятичи до разгрома на хазарите от княз Светослав дълго време се намирали в тясно сътрудничество с българите, първоначално в пределите на Хазария, а в последствие като гранично племе на Волжска България. Тази вятическа княгиня след смъртта на Ярополк се завръща със своята малолетна дъщеря в пределите на вятичите, където дъщеря й се венчава за български принц и това обстоятелство служи като повод за общи действия на българи и вятичи срещу узурпатора Владимир в интерес на истинското наследие на Ярополк.

Българите се надявали, че помагайки на дъщерята на Ярополк да си възвърне престола, чрез нейния съпруг българския принц дефакто ще станат пълноправни господари на Киевска Рус. Към този съюз се присъединило и племето на славяните - радимичи. Това е най-вероятното обяснение за заповедта на българския емир Мумин Ибн Талиб българските войски да навлязат в територията на вятичите и радимичите и да започнат съвместни действия срещу Владимир.

Така се слага началото на петгодишната война между България и княз Владимир за наследството на Ярополк. През 985 г. княз Владимир предприема контранастъпление, т.н. хилядоверстен поход към Биляр, тогавашната столицата на Волжска България. Интересно е, че този поход не е завоевателен, не е свързан с налагане плащането на дан. Княз Владимир просто демонстрира своята сила, принуждавайки Мумин Ибн Талиб да се откаже от своите династични претенции и да изтегли българските войски от Рус. Целта била постигната и подписан "вечен мир",  подпечатан с женитбата на Владимир с българската принцеса Милолике (прабългарското Бизяк), която след кръщението на Рус 980 г. получава името Анна. Тази именно принцеса Анна (Милолике, Бизяк) се явява неизвестната българка, съпруга на св. княз покръстител Владимир и майка на първите руски светци, св. страстотерпци Борис и Глеб.

Тропар на мъченици, глас 4

Твоите мъченици, Господи,
при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила,
мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.

Венцислав Каравълчев

източник

Навигация

[0] Списък на темите