Стихове

(1/57) > >>

Lenny_Pld ॐ (With love):
АКО

Ако владееш се, когато всички,

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен — не сееш клевети;

или намразен — злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;



Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха — зъл предател —

еднакво със Триумфа — стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка — и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв — и почнеш нов градеж;



Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани-

и изхабени — да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: „Влезте в крак!“



Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца — своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

Ръдиард Киплинг

****

ПОЕТ
Веселин Ханчев

Да бъдеш Колумб всеки миг от живота си

Да откриваш земи и звезди,

да откриваш пространства и хора,

в сърцето си малко да сложиш

големия свят и далечните пътища.

Да търсиш и все недоволен да бъдеш,

да имаш,но все към незнайни земи

да отплуваш.

Колумб остани до последният миг на живота си.

И смъртта си дори открий като свят непознат,

като нова земя посрещни я,

неоткрита от теб до сега.

****

Когато си на дъното на пъкала,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

***

ВЯРА
Никола Вапцаров

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

***
ВЯРА ИМАМ
Мадлен Алгафари

Без вяра какво са ръцете-
изсъхнали клони прекършени,
но не и антени, не и криле!
Бяз вяра какво са нозете-
отрязани корени в сушата,
но не и пъпна връв към Земята,
не сигурни опори,не!
Бяз вяра какво са очите-
угаснали слънца в тъмата,
но не и вярата към душата,
не и поглед в небесния свод!
Без вяра какво е сърцето-
кървав мускул, работеща помпа,
но не и живот! Не човешки живот!

***
За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненасени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете потиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко “обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим,защото

не знаем тук колко остава ни !

Мадлен Алгафари

Lenny_Pld ॐ (With love):
ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ
Георги Константинов
На този свят, в житейската гълчава,

най-силно съм усещал близостта

на три неща, които изброявам:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.

Любимата със много имена.

Зелена светлина, изгряла зиме.

Среднощно слънце. Утро със луна.

Задъхан вик в мълчанието пусто.

Бодлива роза на самотен хълм,

която ме ранява с нежно чувство,

че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.

Тя може да лети и да пълзи,

да влиза тихо в празниците шумни

и да крещи в най-тихите сълзи.

Да, има Смърт! Но нека е такава -

да свърши с мен, но не и със света!

И някой друг след мен да изброява:

Любимата, Приятелят, Смъртта

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Недялко Йорданов

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Lenny_Pld ॐ (With love):
***
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва.

****
За да направиш прерия е нужно
пчела и детелина.
Пчела и детелина и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма.

Емили Дикинсън

Lenny_Pld ॐ (With love):


Muere lentamente quien no viaja,
quien no lee,
quien no oye música,
quien no encuentra gracia en sí mismo.
Muere lentamente
quien destruye su amor propio,
quien no se deja ayudar.
Muere lentamente
quien se transforma en esclavo del hábito
repitiendo todos los días los mismos
trayectos,
quien no cambia de marca,
no se atreve a cambiar el color de su
vestimenta
o bien no conversa con quien no
conoce.
Muere lentamente
quien evita una pasión y su remolino
de emociones,
justamente estas que regresan el brillo
a los ojos y restauran los corazones
destrozados.
Muere lentamente
quien no gira el volante cuando esta infeliz
con su trabajo, o su amor,
quien no arriesga lo cierto ni lo incierto para ir
detrás de un sueño
quien no se permite, ni siquiera una vez en su vida,
huir de los consejos sensatos…
¡Vive hoy!
¡Arriesga hoy!
¡Hazlo hoy!
No te dejes morir lentamente!
¡NO TE IMPIDAS SER FELIZ!

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

Мила:
Животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов...

Халил Джубран

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Из "Пророкът" на Джубран Халил Джубран

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови...

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява...

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва...

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба...

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата...

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота...

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа...

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си...

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят...

Защото на любовта й стига любовта...

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог!"...

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви...

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
~ да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

~ да познаете болката на твърде много нежност;

~ да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;

~ и да кървите драговолно, с радост;

~ да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

~ да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

~ вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

~ и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...

Pozitivnoto.info

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница